Има положителни аспекти на икономиката, но всеки нов конфликт и геополитическа нестабилност би могъл да доведе до допълнително охлаждане на икономиката.
Това заяви пред БНР министърът на икономиката Богдан Богданов и подчерта, че през 2023 г. се отчита ръст на българската икономика:
"Европейската банка за възстановяване и развитие и МВФ коригираха прогнозата си в положителен аспект за допълнителен ръст на българската икономика. Вече виждаме ръст до близо 2%. Друг положителен факт е, че запазваме доверието на инвеститорите. За първите 6 месеца от годината отчитаме нива от 2 млрд. евро, което се доближава до миналогодишните нива".
Той уточни още:
"Очакваме мерките, които се налагат за намаляване на инфлацията и в Европа, и в България, да дадат резултат. Видяхме го вече в големите икономики - Австрия и Германия дори влязоха в рецесия. Отчетохме тези данни и по ръста на износ тази година, той намалява със 7,6%, сравнено с предходната година. Което значи, че българските компании, за основните си традиционни пазари като европейските, в момента, а и в краткосрочен план могат да очакват стагнация, по-малко потребление. Заради това българският бизнес трябва да погледне и към други пазари".
Министър Богданов изтъкна, че политиката на правителството трябва да се гледа през фокуса на големите цели - присъединяване на страната към Шенген и еврозоната.
"България е абсолютно готова да бъде пълноправен член на Шенген, както и да бъдем част от еврозоната от януари 2025 г. ... Няма как да останем в периферията, ако искаме България да е просперираща държава".
По думите на икономическия министър българският пазар не е изолиран, а се влияе от борсовите цени на горивата:
"Дерогацията на руски петрол е с определен краен срок от ЕК. Трябва да направим така, че рафинерията да работи с неруски петрол, но да продължи да работи с максимален капацитет. Държавата ни стриктно ще следи преминаването на "Лукойл" към неруски петрол. Вече графикът е по закон. Заложихме в закона производствени обеми, които "Лукойл Нефтохим" трябва да поддържа, така че да не стигнем до момент, когато рафинерията ще намали значително производството си и да освободи работници".
Богданов беше категоричен, че ако не се изпълняват конкретните ангажименти от "Лукойл Нефтохим", държавата може да се намеси, за да бъде запазен този стратегически за страната актив:
"Особеният търговски управител ще бъде предлаган от министъра на икономиката на Министерския съвет. Имаме готовност да реагираме, ако се наложи".
Министърът на икономиката обясни, че "Лукойл Нефтохим" не е внасял вноската си във фонда за енергийна сигурност, защото по закон е трябвало да бъде получена нотификация от ЕК, но това не е било направено от служебното правителство и едва сега кабинетът "Денков" е поискал такава нотификация.
"Положителното беше, че след като получихме дерогация, "Лукойл" беше принуден да плаща данъци в България. Платиха веднъж и 270 млн. лева очакваме още за тази година. ... Така е направен законът, че вносителите, производителите и търговците трябва да имат българско юридическо лице, през което да изпълняват своята дейност. Което значи, че независимо как ще се развие ситуацията с дерогацията, данъците трябва да бъдат плащани в България. Ние имаме три изисквания около оператора в България - да си плаща данъците в България, рафинерията да продължи да работи на максималните си капацитети и да изпълняваме закона, както ни е възложено от ЕК", коментира Богданов.
"За основната потребителска кошница, малката, към която са ориентирани най-уязвимите сънародници, имаме фокусирани мерки. Ако се наложи, ще предприемем и законодателни мерки, за да може тези 15 продукта, които влизат в малката потребителска кошница, да бъдат на възможно най-добри цени и то за най-уязвимите потребители. В добър диалог сме с бизнеса", заяви министърът на икономиката и уточни, че част от мерките е максимален брой от продуктите да бъде локално производство. Тези мерки ще бъдат приложени преди зимния период, подчерта той.
Нямаме и не сме имали ограничение за изнасяне на оръжие директно за Украйна, заяви министър Богданов и добави:
"Ако имаме дългосрочни проекти и възможности, от които нашите държавни и частни предприятия биха могли да се възползват, нямаме ограничения и те ще бъдат разглеждани от ведомствената комисия. ВМЗ е в добра кондиция и като производствен капацитет, и като пазари. Целта е да модернизираме производство и да запазим пазарите, разбира се. Да се фокусираме върху определени продукти, които ще бъдат актуални през следващите 10-15 години. Определено ниво боеприпаси, които са с натовски стандарт. От МО положихме доста усилия да дадем възможност на български предприятия чрез програмите, които има в момента на ниво Европа за модернизация на производството и разширяване на производствения капацитет, особено насочени към 155-милиметрови снаряди, които ще бъдат в основно търсене в момента".