Коментар на политолога във Фейсбук
Най-често пиша за политика, но тази сутрин една новина ме потресе. Момчета и момичета между 13 и 15 години пребиват с ритници бездомна жена и го снимат с телефоните си. Колко пребити има, за които нищо никога не се е разбрало?! Слагам случката в един по-общ контекст. Почти всеки ден се возя в трамвая по една и съща линия. Само за тази седмица станах свидетел на три случки. Ученици на групи (същата възраст като побойниците) крещяха, тормозеха пътниците, лигавеха се. Скараха се с млад мъж и му се нахвърлиха като глутница вълчета. Други удряха отвън по стъклото след слизане. Момиче пушеше някакво устройство в трамвая с поредната компания шумни съученици. Възрастните се свиваха, отдавна вече не правят забележки, смачкани и обезверени. И дори не искат места – само да се повозят без проблеми. Аз не съм си мълчал, де. Но имаме огромен проблем като общество. И това не са гетата на столицата, а южните ѝ, уж хубави квартали. Тези деца, днешни хулигани, са утрешните шофьори, държавни служители, бизнесмени, продавачи, полицаи… Моделът от детството ще се претвори и в обществото. Имаме си работа със социална зараза, която се разпространи и души социума. И няма как без малко политика - когато гледат побоищата в парламента, по улиците, в училища те копират модела. Това е част от общия разпад на ценностните връзки и възпитание в обществото. Знаете, откъде се вмирисва главата.
Рязко трябва да се смени модела в образователната система на страната – от акцент върху образование (все по-тромаво и усложняващо се) към акцент върху възпитание. По британския модел, който съм наблюдавал и изучавал – първо трябва да са добри и примерни граждани, да спазват правила, да се редят на опашка, да са любезни, да уважават по-възрастните и след това да са специалисти, учени всеки според таланта си. Агресивни ще има, но гнилите ябълки (те са неизбежни) ще трябва да се изолират, защото така няма да създават модели за подражание и да заразяват другите. Това са дългосрочни неща. Но ние без подобна реформа няма да минем. Иначе продължаваме да живеем във филм като тото: дано не се случи на мен, на моите деца или роднини. На мене не ми се живее хазартно на битово ниво! Живее ми се спокойно!