„Независимо от това дали ще бъдем в Шенген, а виждате, че усилията на правителството и всички ангажирани с темата институции, довеждат до успех, каквото е падането на ветото на Нидерландия, а вярвам, че това ще се случи и с Австрия, но миграционният натиск ще продължава да бъде засилен и това се дължи най-вече на геополитическата ситуация в световен мащаб – конфликтите, които тлеят.“
Това каза в студиото на Euronews Bulgaria председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет Мариана Тошева.
Всички тези конфликти водят до това големи маси от хора да се придвижват и да се опитват да стигат до сигурна зона, а тя за повечето хора е Европа – страните от Европейския съюз.
„Австрия поиска най-вече да се увеличат т.нар. квоти за приемане обратно по Дъблинското споразумение. България в момента изпълнява такива обратни приеми, тъй като сме задължени“, посочи Тошева. По нейните думи премахването на квота за една държава не е възможно.
Дори и австрийските власти или тези на Германия и Франция да правят списъци с хора, които трябва да бъдат върнати в България, те самите не съумяват да изпълнят бройката, която са задали. Например, има заявен трансфер от Австрия на 38 човека, а в крайна сметка качват 20.
„Имаме възможност все още в центровете да приемаме обратно хора и ние това го правим ежедневно“, коментира още тя. Според нея България най-вероятно ще трябва да увеличи приемателния си капацитет, който в момента е 3500 места.
Председател на Държавната агенция за бежанците подчерта, че 2023 г. е втора подред с рекорден брой подадени молби за убежище – към 21 декември такива заявления са са подали 22 213 лица, спрямо 20 407 за миналата година, докато през 2015 г. молбите са били 20 391.
„Последните две години броят на хората, подали молби за закрила в България, се увеличава постоянно“, допълни Тошева.
Центровете са запълнени на 76%. 5537 лица са получили хуманитарен статут, основно сирийски бежанци, който е приравнен на постоянно пребиваващ, 105 лица са получили бежански статут – равносилен на български гражданин, с някои изключения.
Една част от тях обаче вече не са в страната, посочи Тошева. По нейните думи досегашните механизми за солидарност са неефективни
„С новия механизъм в Пакта за миграция всяка държава ще има своите задължения и тези, които не приемат мигранти, ще трябва да подпомагат със средства държавите, които са по-засегнати от миграционния натиск и на които ще са необходими, както обучен човешки ресурс, така и финансов ресурс, за да може да извършва съответната процедура и ако се налага да връща мигранти в техните страни на произход, когато те нямат основание да търсят закрила в страни членки на ЕС“, обясни председателят на Държавната агенция за бежанците.
„Това, което е важно за България и което нашата страна ще отстоява, когато се навлезе в детайли относно изпълнението на Пакта, е да има законодателни актове, които да регламентират максималния брой на лица, търсещи закрила, които могат да бъдат приети в България, както и какво ще е финансовото изражение на помощта за нашата страна по линия на Еврокомисята“, подчерта тя.