"Разменянето на подаръци е прекрасно отношение на братолюбие, на приятелство, на почитане и зачитане на всеки. В християнски смисъл, това е свързано с подкрепата на бедните и страдащите. Разбира се ние имаме подаръци за близките си. Но ако искаме да поднесем подарък на Рожденика в този ден, а Рожденика е Христос, трябва да дарим на бедните и на страдащите". Това каза в интервю за БНР епископ Сионий, игумен на Троянския и Бачковския манастир.
Днес е Бъдни вечер, а утре Рождество Христово. Затова разговарям с Величкия епископ Сионий.
- Добро утро, Ваше преосвещенство!
- Добро утро на вас и всички слушатели. Нека в този светъл и благодатен ден на очакване на Рождество Христово да се поздравим, да си пожелаем духовно и радостно преживяване на празника. Да бъдем заедно в църквата Христова, в църквата на родилия се Богомладенец.
- Защо наричаме тази вечер Бъдни? Какво се е сбъднало на този ден, в тази вечер?
- За да разберем името на тази вечер, трябва да представим самия празник. Това е дълго очакване на Сина Божий тук при нас, на земята. Целия човешки род бил в очакване. Всички пророци от древност говорели за идването на Богочовека, за идването на Христос. Месията щял да потърси отново грехопадналото човечество и да го въведе в блажено общение с живия Бог, да въведе човеците във връзка с Бога, чрез Него, чрез Христос, който е едно от лицата на светата животворяща Троица. Това очакване е предсказано от всички пророци на Стария Завет. Това очакване е предсказано дори от езическите мъдреци. То било известно на всички философи на древността. Затова наричаме тази вечер сбъдване на Божието обещание. Сбъдвало се това, което Бог разкрива пред нас с идването си на земята, с преславното си вчеловечване, с преславната си благодат, която стана начало за спасение на целия човешки род. А празникът стана така, както ни свидетелстват Светите евангелисти Матей и Лука. Христос се роди във Витлеем, в скромни ясли и беше повит в скромните пелени, приготвени от родителите му. Свидетели на това рождение станаха всички ангели, целия небесен сонм. Свидетели станаха и пастирите, които пасяха своите стада наблизо, в пещерата, в която се роди Христос. Свидетели станаха и мъдреците от изтока, които видяха звездата Му и дойдоха да се поклонят на истинската звезда, на истинското слънце на правдата, което идва, за да озари всички нас. Днес е благословен ден на очакване, последния ден на рождественския пост. Трябва да подготвим не само душите си, но и сърцата си, но и мислите си, за да посрещнем и ние Богомладенеца Христос. В този ден ще почетем всички свои близки, ще поднесем скромни подаръци, ще им поднесем радост. Тези, които са духовно извисени ще поднесат дарове и на бедните, на гладните, на страдащите. Защото поднасяйки дарове на тях, те поднасят дарове на Христос който се е родил, който най-много се радва, когато ние подкрепяме по-бедните, немощните, слабите, самотните и отчаяните, презряните хора, тези които са в тъмница, в нищета, бедност и страдание. Когато им подарим топлина и нещо, което те да имат при себе си, все едно на родилия се Христос сме го подарили.
- Свети пророк Исаия е записал: „ Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ Много пъти съм си задавала въпроса защо в това пророчество фигурира името Емануил, а Ангел Гавриил казал на Мариам „ ще го наречеш с името Иисус“.
Пророците от Стария Завет говорят за идването на Месията от вярата, която векове и хилядолетия е пазела почитането на единия Бог, концентрирана върху отстояването на почитта към единия Бог и предпазването на духовността от влиянието на многобожието и други култове, които можели да попречат на истинската вяра. Техния разказ за идването на Христос звучи именно така. Емануил значи „с нас е Бог“. Емануил не е обикновено име. Той е определението на очакването Бог да бъде с нас. Бог се роди, Бог дойде да ни потърси отново, Бог дойде да ни спаси. С нас е Бог. Това, което небесният вестител казва на пречистата Богородица е земното име на Богочовека, Иисус. И както по-късно ще Го наречем всички Христос, Божия помазаник, Божия пратеник. В богословието различаваме в Него едно от лицата на Светата Троица, самия Бог, невместимия Бог дошъл и се въплътил тук на земята от пречистата Богородица.
- Ваше преосвещенство, и езическите народи са си разменяли подаръци на големи празници. Има ли библейско, християнско основание ние днес да си разменяме подаръци?
Разменянето на подаръци е прекрасно отношение на братолюбие, на приятелство, на почитане и зачитане на всеки. В християнски смисъл, това е свързано с подкрепата на бедните и страдащите. Разбира се ние имаме подаръци за близките си. Но ако искаме да поднесем подарък на Рожденика в този ден, а Рожденика е Христос, трябва да дарим на бедните и на страдащите. Виждаме как мъдреци от изток почитат родилия се Богомладенец с подаръци като небесен цар, като дошлия Бог на земята. Те Го почитат със съкровищата си. Какви съкровища имаме ние? Добротворството и подкрепата към страдащите, към нищите. Да ги поднесем като подарък на Христос. Да се вслушаме в Господния глас, който казва:„това, което правите на по-малките мои братя и сестри, все едно на мен сте го направили“. Това, което вършите като добротворство е служение на Бога. Това, което ще изпълним с добрина и чисто сърце, ще бъде истинска радост за Богочовека, когато изпълняваме Неговия закон, закона на любовта и подкрепата към по-слабите, по-бедните и отчаяните. В тези дни човек ще бъде зарадван повече от вниманието, зачитането, отношението, общението, споделянето на Рождественската радост, отколкото от материалните подаръци. Това ще стопли душата на всеки, за да празнува и той раждането на Богочовека. За да видим усмивка на всяко лице. Нека в тази предпразнична вечер всички бъдем радостни, усмихнати, защото ни се даде Спасител на света. Бог не ни остави да погинем, а отново потърси грехопадналия наш род и го възвиси с любовта, мира и благодатта.
Да се помолим: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“