Въпреки трайно по-високите цени, през 2023 г. потреблението на горива постига нови рекорди. Това сочи прегледът на данните на НАП, разпространени от националната статистика. Еластичността на потреблението остава ниска, освен при автомобилната газ, където връзката между цена и продадени количества и през изминалата година е силна. Това пишат икономистите от ИПИ в седмичния си бюлетин.
Данните за потреблението водят до няколко важни извода.
На първо място, очевидно е водещото място на дизела в българското потребление, като през повечето месеци то надхвърля два пъти общия обем продадени бензин и газ, като през целия период, за който НСИ предоставя данни то варира между 170 и 270 милиона литра месечно. Същевременно потреблението на газ и бензин е изключително близо, по 50-60 милиона литра месечно. Средно месечните стойности през 2023 г. постигат най-високите стойности от 2019 г. – 228 млн. литра дизел, 58 млн. литра бензин и 61 млн. литра газ. Прави впечатление обаче, че докато при бензина и дизела продадените количества са по-високи от тези в сравнение с преди корона-кризата, средномесечното потребление на газ все още не е достигнало нивата от 2019 г.
Потреблението и на трите вида гориво остава силно циклично,
с отчетливи пикове в летните месеци. Изключение от обичайния годишен цикъл е пролетта на 2020 г., когато ограниченията за пътуване и несигурността в следствие на първата вълна на COVID-19 в страната доведоха до остро свиване на движението вътре в страната, особено при личните автомобили, което обяснява и по-големите спадове при потреблението на бензин и пропан-бутан в сравнение в сравнение с това на дизел.
Динамиката на средномесечните цени на горивата през 2023 г. показва трайно успокояване, но на равнища, значително по-високи от тези в началото на ковид-пандемията. Докато спадът на търсенето през 2020 г. води до намаление на крайните цени на дизела и бензина от порядъка на 30-40 ст., пикът на несигурността през 2022 г. води до рекорди до 3,30 лв./литър средномесечно. През 2023 г. спадовете на цените на международните пазари се отразяват и на потребителските цени в България, като средномесечните се задържат в диапазона 2,40-2,70 лв./литър.
На областно равнище, потреблението на горива следва както размера на населението, така и степента на икономическо развитие. Докато в столицата годишно то надхвърля 700 млн. литра, а в Пловдив – 400 милиона, то в по-малки области като Силистра и Смолян не надхвърля 50 млн. литра. Прави впечатление също, че в големите области делът на бензина и пропан-бутана е по-висок, което най-вероятно е следствие от по-ниската средна възраст на автопарка.
В икономиката взаимодействието между цени и потребление се описва с термина "еластичност“ – доколко повишенията на цените на стоките и услугите водят до свиване на потреблението и обратно – поевтиняването до по-високо потребление. Търсенето на една стока съответно може да е еластично и да се влияе силно от ценовата динамика, както е при някои луксозни стоки и облеклата, да речем, или пък нееластично, както при лекарствата и тютюневите изделия.
Сравнението на цените и потреблението при бензина и дизела в България
води до на пръв поглед алогични изводи – тенденцията е при по-високи средни цени потреблението да е по-високо. Това обаче отразява най-вероятно не толкова ценова чувствителност, колкото ясно изразената сезонна динамика на търсенето, която тласка нагоре и цените през лятото. Единствено при пропан-бутана взаимоотношението е в очакваната посока – по-високите цени водят до спад на потреблението – но причина за това най-вероятно е обстоятелството, че автомобилите, които го ползват в почти всички случаи могат да го заменят с бензин, а автомобилната газ е предпочитана заради ценовия диференциал с бензина.
Както личи ясно от данните на НАП, трайно високите цени на горивата не са ограничение пред потреблението, което в голяма степен вероятно се дължи и на нарастването на номиналните доходи и трайно ниската безработица в страната. В близко бъдеще не изглежда налице да са фактори, които да доведат до траен спад до равнищата от 2019 г. или рекордно ниските цени от 2020 г., бъдещето на собствеността на бургаската рафинерия създава допълнителна несигурност.