Въпреки трайно по-високите цени, през 2023 г. потреблението на горива постига нови рекорди. Това сочи прегледът на данните на НАП, разпространени от националната статистика. Еластичността на потреблението остава ниска, освен при автомобилната газ, където връзката между цена и продадени количества и през изминалата година е силна. Това пишат икономистите от ИПИ в седмичния си бюлетин.
Данните за потреблението водят до няколко важни извода.
На първо място, очевидно е водещото място на дизела в българското потребление, като през повечето месеци то надхвърля два пъти общия обем продадени бензин и газ, като през целия период, за който НСИ предоставя данни то варира между 170 и 270 милиона литра месечно. Същевременно потреблението на газ и бензин е изключително близо, по 50-60 милиона литра месечно. Средно месечните стойности през 2023 г. постигат най-високите стойности от 2019 г. – 228 млн. литра дизел, 58 млн. литра бензин и 61 млн. литра газ. Прави впечатление обаче, че докато при бензина и дизела продадените количества са по-високи от тези в сравнение с преди корона-кризата, средномесечното потребление на газ все още не е достигнало нивата от 2019 г.
Потреблението и на трите вида гориво остава силно циклично,
с отчетливи пикове в летните месеци. Изключение от обичайния годишен цикъл е пролетта на 2020 г., когато ограниченията за пътуване и несигурността в следствие на първата вълна на COVID-19 в страната доведоха до остро свиване на движението вътре в страната, особено при личните автомобили, което обяснява и по-големите спадове при потреблението на бензин и пропан-бутан в сравнение в сравнение с това на дизел.
Динамиката на средномесечните цени на горивата през 2023 г. показва трайно успокояване, но на равнища, значително по-високи от тези в началото на ковид-пандемията. Докато спадът на търсенето през 2020 г. води до намаление на крайните цени на дизела и бензина от порядъка на 30-40 ст., пикът на несигурността през 2022 г. води до рекорди до 3,30 лв./литър средномесечно. През 2023 г. спадовете на цените на международните пазари се отразяват и на потребителските цени в България, като средномесечните се задържат в диапазона 2,40-2,70 лв./литър.
На областно равнище, потреблението на горива следва както размера на населението, така и степента на икономическо развитие. Докато в столицата годишно то надхвърля 700 млн. литра, а в Пловдив – 400 милиона, то в по-малки области като Силистра и Смолян не надхвърля 50 млн. литра. Прави впечатление също, че в големите области делът на бензина и пропан-бутана е по-висок, което най-вероятно е следствие от по-ниската средна възраст на автопарка.
В икономиката взаимодействието между цени и потребление се описва с термина "еластичност“ – доколко повишенията на цените на стоките и услугите водят до свиване на потреблението и обратно – поевтиняването до по-високо потребление. Търсенето на една стока съответно може да е еластично и да се влияе силно от ценовата динамика, както е при някои луксозни стоки и облеклата, да речем, или пък нееластично, както при лекарствата и тютюневите изделия.
Сравнението на цените и потреблението при бензина и дизела в България
води до на пръв поглед алогични изводи – тенденцията е при по-високи средни цени потреблението да е по-високо. Това обаче отразява най-вероятно не толкова ценова чувствителност, колкото ясно изразената сезонна динамика на търсенето, която тласка нагоре и цените през лятото. Единствено при пропан-бутана взаимоотношението е в очакваната посока – по-високите цени водят до спад на потреблението – но причина за това най-вероятно е обстоятелството, че автомобилите, които го ползват в почти всички случаи могат да го заменят с бензин, а автомобилната газ е предпочитана заради ценовия диференциал с бензина.
Както личи ясно от данните на НАП, трайно високите цени на горивата не са ограничение пред потреблението, което в голяма степен вероятно се дължи и на нарастването на номиналните доходи и трайно ниската безработица в страната. В близко бъдеще не изглежда налице да са фактори, които да доведат до траен спад до равнищата от 2019 г. или рекордно ниските цени от 2020 г., бъдещето на собствеността на бургаската рафинерия създава допълнителна несигурност.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 В по голямата
Коментиран от #5
08:52 20.01.2024
2 Проста математика
Коментиран от #4
08:53 20.01.2024
3 Извода
09:12 20.01.2024
4 Гост
До коментар #2 от "Проста математика":
Парите от ДДС и акциз се прехвърлят основно за пенсии и социални разходи. Имаме над 800 хил. инвалидни пенсии и около 2 млн пенсии за стаж и възраст, на които НОИ плаща само половината, а другата половина е от данъците.Печалбите от горивата отиват в Русия, заедно с разходите по доставката. За пътища няма.
Пътищата се поддържат с приходите от винетки и се строят с кредити.
Коментиран от #7, #13
09:23 20.01.2024
5 Нури
До коментар #1 от "В по голямата":
Вярно е09:26 20.01.2024
6 Черната мъгла
Коментиран от #8
09:38 20.01.2024
7 Пак неразбрал
До коментар #4 от "Гост":
Печалбата я прибира собственика, а не държавата независимо кой е той - в частния случай ЛукоилПрихода от акциз на тютюневи изделия е по-голям от акциза на горива.
09:41 20.01.2024
8 Смех
До коментар #6 от "Черната мъгла":
Дизела вървял доволно09:41 20.01.2024
9 Магнитски
09:47 20.01.2024
10 Факт
09:55 20.01.2024
11 Идиот икономист
10:20 20.01.2024
12 Дизел маниак
11:10 20.01.2024
13 Другата математика
До коментар #4 от "Гост":
Имаш съществен пропуск:Около 20% от цената на горивата са, забележи: за "Фонд инфраструктура" т.е. пътища - тях търся.
За останалото си прав, но това е когато има НОРМАЛНА ДЪРЖАВА, а тука.....???
Пропускаш, "комисионните" на партии и отделни лица, и от около година О, крайна....
Коментиран от #14
11:25 20.01.2024
14 Гост
До коментар #13 от "Другата математика":
Вземи си погледни касовата бележка от бензиностанцията. Няма и никога не е имало 20% за Фонд инфраструктура.Коментиран от #15
11:51 20.01.2024
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Емо
12:53 20.01.2024
17 Запознат
Коментиран от #18
13:39 20.01.2024
18 уйко калеко
До коментар #17 от "Запознат":
Не си много запознат.Всяка държава държи монопол в търговията с тютюн,алкохол и горива.ВЪРХУ ТЕЗИ ПРОДУКТИ СЕ НАЧИСЛЯВАТ АКЗИЗИ ,ТАКСИ И ДР КОГАТО ЗА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР..ВЪРХУ ИЗНОСА ИМ НЕ СЕ НАЧИСЛЯВАТ .НАПРИМЕР ЦЕНАТА НА 1Л БЕНЗИН ЗАПОЧВА СЪС ЗАВОДСКАТА И ВЪРХУ НЕЯ СЕ НАЧИСЛЯВАТ АКЦИЗ,ЕКОТАКСА ДДС МИТА И Т.Н,ПОСЛЕДНА ОСТАВА НАДЦЕНКАТА НА ТЪРГОВЕЦА ДОКАТО СЕ СТИГНЕ КРАЙНАТА ЦЕНА.АКО ЦЕНТА НА 1Л.ГОРИВО Е 2,5 ЛВ ОКОЛО 70-80 СТ.ОТИВАТ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.13:54 20.01.2024
19 Русенец
19:39 01.02.2024