„От април миналата година вносът на слънчоглед извън ЕС, на практика от Украйна, която е най-големият източник на слънчоглед за целия регион, е спрян.“
Това каза в студиото на Euronews PrimeTime Юлиан Стефанов от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
По неговите думи спирането на вноса се е осъществявало за определени периоди с директна забрана, а сега чрез административни мерки.
„Забраната беше наложена първоначално едностранно от България, а после бе припозната от ЕС. Тя беше формално отменена на 15 септември, след което земеделците излязоха на протест заради лошата реколта и финансовите резултати. Тогава се подписа един меморандум от правителството, с който по много неясен, но доста ефективен начин, отново беше спрян вносът“, обясни Стефанов.
Лицензионният режим трябваше да влезе в сила от 1 декември. Той е двустранен – украинската страна предлага определени количества за износ, по инициатива на техни износители, а българската страна просто трябва да потвърди, че съответните количества ще бъдат приети. До момента няма нито един одобрен лиценз за внос на слънчоглед в България.
Юлиан Стефанов, Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти
„След жътвата на слънчогледа, по принцип до Нова година се изкупува 70% от реколтата. На практика с тази забрана ние нямахме достъп до украинския пазар в най-активните месеци на реколтата, когато имахме нужда да запълним недостигащите количества слънчоглед“, посочи Стефанов.
Капацитетът на българския преработвателен бранш е над двойно спрямо това, което произвеждаме като слънчоглед. Респективно, ние трябва да внесем отнякъде недостигащите количества. Близките източници са Румъния, Молдова и Украйна.
Румъния и Молдова имат експортни ограничения, добави Стефанов.
„Към началото на кампанията Украйна можеше да изнесе 1-1.5 млн. тона слънчоглед, но пазарът вече не е толкова отворен“, допълни той.
„В момента, в който ние купим слънчогледа на българските производители на завишена цена, няма да можем след това да пласираме продукта си на пазара извън България, защото трябва да го изнесем на конкурентна цена“, коментира Стефанов.
Той посочи, че исканията на преработвателният бранш са най-после да се въведе работеща система, за да не се ограничават чисто пазарните механизми за международната търговия на суровината, която им е необходима.
„Да престане да се пречи на нас да си вършим работата. Изградили сме една много ефективна преработвателна индустрия, която генерира БВП и добавена стойност от суровина“, отбеляза експертът.
По неговите думи преработвателната индустрия се е развила експлозивно през последните 10 години – докато преди десетилетие е обработвала 1 млн. тона годишно, сега капацитетът достига до 4 млн. тона на година.
„Ние сме 500 000 тона назад спрямо това, което трябваше да преработим“, подчерта Стефанов и предупреди, че ако сегашното положение продължи, последиците за бранша ще са изключително тежки.
„Исканията на земеделските производители в Европа имат основание. Те протестират, защото им беше взето, а тук нашите земеделци искат да протестират, защото не им е дадено нещо допълнително“, смята той.