"Османската империя се е справяла с епидемиите, както и съвременната българска медицина – с помощта на изолация и ваксинация. Султанът, също както българските власти, е плащал, за да бъде ваксинирано българското население.”
Това коментира пред БГНЕС доц. Християн Атанасов, главен архивист на отдел „Ориенталски сбирки“ към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Той посочи, че българските лекари в османската армия са едни от най-активните участници в борбите за църковна и национална независимост.
От съвременна гледна точка е много трудно да се съди за нивото на медицината в Османската империя, и то за толкова дълъг период от време, обхващащ няколко века. В началния период на своето владичество на Балканите тя успява да изгради лечебници и институции, които се грижат за физическото и психическото състояние на поданиците на империята. Това става най-вече чрез прочутата система на вакъфите – добре позната благотворителна система в ислямския свят”, посочва доц. Атанасов.
„Османците създават добре образовано за времето си съсловие от учени, които се интересуват от медицина и съответно от тялото на човека, как то трябва да бъде лекувано, на какви болести е подложено и как да се предпазим от тях“, разказа още той.
„С течение на времето обаче се наблюдава едно изоставане от западноевропейския свят, включително и в сферата на медицината. Въпреки това османците изграждат, ако не модерна, то поне в някаква степен работеща медицинска система“, заяви ученият.
През ХIХ успоредно с българското Възраждане, Османската империя започва да се модернизира по западен образец. Този период остава известен в историята като Танзимат. Реформите протичат преди всичко в сферата на държавното управление и армията, като засягат много силно военното здравеопазване. През този период започва да се създава болнична система по западноевропейски образец и в нея много активно участие вземат българите.
„В Истанбул се открива медицинско училище“, обяснява доц. Атанасов и добавя, че редица българи по онова време го завършват и стават лекари в османските болници.
„Те са част от османската военна администрация, тъй като голяма част са били инкорпорирани в османската армия. Формиран е един много образован за времето си елит, който е малко известен за широката българска публика“, посочва историкът.
„Този елит изиграва една много важна роля в българското национално-освободително движение. Голямата част от тях са възпитаници на османските училища, работят като лекари в османската армия и стават и членове на революционните комитети“, разказва още доц. Атанасов.
„През средните векове също е имало пандемии от много опасни болести, като холера и чума, например, които отнемат хиляди човешки животи. Те не подминават и Османската империя. И тя се е борила с тях по същия начин, както ние се справяхме доскоро с COVID-19 - чрез изолация и чрез ваксинация”, разказва историкът.
„Няма по доказан начин за борба с пандемиите от изолацията. По същия начин са постъпвали османците, когато се налага да изолират даден регион или конкретно място от останалата част на империята. Можеш да се придвижваш от едно място на друго само с документ, както беше в България по време на COVID-19. Това е единствено доказаният работещ начин“, заявява доцентът.
Интересни са и инициативите на Високата порта за ваксинации, например от шарка.
„И тогава, както и сега, всички ваксини са били посрещани с огромно недоверие. Антиваксъри има и в Османската империя. Властите са плащали, за да бъдат ваксинирани българчета. Например, при едно от своите посещение в Търново султанът плаща по няколко сребърника на всяко българче, за да отиде да се ваксинира“, разказва историкът.