Нищо неочаквано няма в избора на Атанас Трендафилов Николов - Даниил за патриарх.
Родната църква при комунизма беше превърната във филиал на ДС, а при демокрацията – във филиал на полковника от КГБ Владимир Михайлович Гундяев, наричан популярно патриарх на Москва и цяла Русия. (по моя информация сега е генерал от ФСБ)
.
Няма да преразказвам биографията на патриарх Даниил, понеже е подробно описана на много места в Интернет с изключение на един мътен период между 1992 и 1996 г.
Единственият посланик, който присъстваше на церемонията, беше Елеонора Митрофанова като представител на руската държава. От Руската православна църква представител беше Евгений Юревиевич Сиротенко - митрополит Корсунский и Западноевропейски
.
Той е интересна личност с богата биография.
Възпитаник е на Историко-архивния институт, работил е в Министерството на външноикономическите връзки на Русия, като същевременно е бил послушник в храма в московското елитно вилно селище Переделкино. После се обучава в Свято-Сергиевския богословски институт в Париж, след което е назначен за настоятел на руския храм на Христос Спасителя във френския град Анер Сюр Сен. Бил е и настоятел на църквата „Тримата светии” в Париж, като епископ отива в руските енории в Италия, после поема и тези в Испания и Португалия и накрая става патриаршески екзарх за Западна Европа.
Апропо, новият ни патриарх също притежава западна закваска като викарен епископ за трансатлантическите епархии на БПЦ.
.
За пореден път ме потресе церемонията.
Църквата е отделена от държавата и държавата – от нея. Затова държавата няма работа в нейните церемонии, камо ли пък с военни и гвардейски части.
Но у нас има. При погребението на патриарх Неофит в специален пост отбелязах неуместността на артилерийския лафет, върху който возеха тялото и отдадените военни почести, както и др. подобни дивотии.
Църквата е духовна организация и макар че векове наред е била войнстваща и използвана като инструмент на военните, от много десетилетия насам не е така. Защото няма как да защитаваш мира и обичта между хората и същевременно да приемаш военни почести и да участваш в такива.
.
Същата дивотия както при погребението на патриарх Неофит се случи и сега.
Военни почести за институция, проповядваща смирение и благочестие между хората, е парадокс. Още повече, че всички религии у нас по Конституция са равнопоставени. Да попитам – при равна мярка например изборът на главен мюфтия на България също ли ще бъде отбелязан с церемония с военни почести?
Така и не разбрах повода за поднасяне на венца на Паметника на незнайния воин.
.
Цялата тази галимация я отдавам на това, че нас ни управлява президент с военна закваска.
Но все пак, г-н Президент, обществото ни не е военизирана организация и подобни ритуали, измислени и налагани от Вашия протокол, са крайно неуместни.
.
Като митрополит Даниил се прочу с яростната защита и оправдание на руската агресия в Украйна, стигнала до конкретни указания свещениците точно какви молитви да произнасят във връзка с войната срещу Украйна.
На патриарха ще препоръчам да се откаже от прокремълската си риторика.
Най-добре е да не взима отношение по международни проблеми, свързани с войни, колкото и да го притискат разните Гундяевци.
Международните конфликти са предмет и ангажимент за политиците, но не могат и не бива да са обект на оценки от вярата и съответни действия на духовниците.
Иначе бягството на миряните от нашата църква ще се засили и разцеплението в нея рано или късно ще стане факт!
___________________________________________
ПОЗОР!
*** Социален дом става частно училище на новия патриарх
Във Видин от новата 2024-2025 учебна година ще заработи частно начално православно училище. На 22 март 2024 г. то е било вписано със заповед на министъра на образованието в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.
Училището е съвместна инициатива на сегашния патриарх Даниил и фондация „Частно начално училище митрополит Неофит Видински“. Сградата, която му беше дадена, е на крачка от митрополията.
В нея се помещава социален дом, чийто договор за наем изтича утре. Преди това сградата е била училище и пионерски дом при комунизма.
В последните 20 години голяма част от сградата е необитаема, само малка част от нея е използвана от Фондация "Подкрепа за реализация", която работи с деца и младежи потребители на две социални услуги - ЦСРИ за деца с увреждания "Митрополит Неофит" и ЦСРИ за пълнолетни лица с увреждания – Видин.
Те ще останат без дом!