БСП получава 18.8%, а ГЕРБ – 18.0%, ако евроизборите са днес. Следват ги България без цензура-ВМРО-ЗНС – 8.0%, ДПС – 4.3%, АБВ – 3.9%, Реформаторски блок – 3.6%, Атака – 3.0%, НФСБ – 1.2%.
Това сочат резултатите от проучване на обществено-политическите нагласи през февруари 2014 г. на Института за модерна политика.
Малката разлика между ГЕРБ и БСП, която в изследванията на Социологическия екип на ИМП от ноември миналата година досега се движи между 0.5 до 1 на сто, в настоящето проучване за февруари възлиза на 0.8%. На този етап се наблюдава по-скоро "позиционна война", отколкото отчетлива тенденция на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.В съчетание с немалкия дял на респондентите, които са решили да гласуват в предстоящите евроизбори, но все още не са определили еднозначно коя партия или коалиция ще подкрепят – 11,5%, изравнените позиции, от които навлизат в предизборния период двете най-големи партии предопределя изключително оспорвана предизборна кампания. Това значително повишава значението на фактори като предизборните стратегии и качеството на кандидатурите.
Отчетлива тенденция на растеж вече в няколко поредни проучвания се регистрира за "България без цензура"-ВМРО-ЗНС. Делът на респондентите, които заявяват подкрепа за тази политическа конфигурация е 8% (за сравнение: по данни на ИМП – 5.6% през януари т.г. и 5.0% през декември м.г.). Към момента данните отреждат на този нов политически съюз не само статута на най-голяма извънпарламентарна сила, но и на трета политическа сила след БСП и ГЕРБ. Растеж през февруари регистрират още две политически сили: АБВ – 3.9% (за сравнение: 1% по данни на ИМП от януари т.г.) и "Атака" – 3.0% (за сравнение: 1.6% по данни на ИМП от януари т.г.). Подкрепата за АБВ нараства отчетливо от 1% според данните от проучването за януари, на 3.9% според данните от настоящото изследване. На този етап тази подкрепа не ерозира видимо електоралния потенциал на БСП. Хипотезата е, че формацията засега успява да привлече вниманието на центристки и леви избиратели, които по правило не гласуват за БСП, както и на недоволни от взаимодействието на БСП с ДПС в текущото управление. Предвид скорошното създаване на АБВ е рано да се правят категорични изводи за устойчивостта в подкрепата за формацията. Очевидно поредицата от инициативи и активността на "Атака" с наближаването на предизборната кампания мобилизира подкрепата на нейните избиратели. Не се наблюдава обаче развитие в потенциала на другата националистическа формация – НФСБ, която получава подкрепата на 1.2% от респондентите. Пореден спад в електоралната подкрепа регистрира и коалицията "Реформаторски блок" - 3.6% (за сравнение: по данни на ИМП от декември 4.8%, а от януари т.г. 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления, липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи и политики, съчетана с появата на други политически алтернативи, разколебават електоралната подкрепа за Реформаторския блок. ДПС получава 4.3% подкрепа, което е в диапазона на традиционното електорално влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им подкрепа в реална изборна ситуация. Около и под 1 на сто е понастоящем делът на регистрираното електорално присъствие на други политически формации, участвали в последните избори, като партия "Зелените", непартийното Движение "Модерна България", партията на Светльо Витков "Глас народен", партия "Зелените". 25.7 % от анкетираните категорично заявяват, че няма да отидат до урните, ако европейските избори се провеждаха към момента на настоящето проучване. От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5 формации. Широкото обществено съгласие по европейското членство на България не е разколебано и потенциални други геополитически алтернативи не намират значима подкрепа - е изводът от резултатите от проучването, в което Социологическият екип на ИМП задава и няколко въпроса на респондентите, свързани с тяхното отношение към членството на България в Европейския съюз и начина, по който българските политици и институции трябва да защитават националните интереси. В контекста на появили се в публичното пространство коментари, че българското общество е разделено в отношението си към членството в ЕС и формиращия се по инициатива на Руската федерация Евразийски съюз, в настоящето проучване беше тествано отношението на респондентите към тези интеграционни общности. На въпрос: "Ако трябва да избирате между членство на България в ЕС или в създавания от Русия Евразийски съюз, какъв би бил Вашия избор?", повече от две трети от респондентите категорично потвърждават европейския избор на България – 68.9%. Други 16,5% декларират, че биха избрали формиращия се Евразийски съюз, а 14.6% не биха направили нито единия, нито другия избор. В същото време, по-голямата част от респондентите не намират, че България трябва да провежда по-активна политика в рамките на европейското членство или да предоговаря условията на членство. Отново повече от две трети от респондентите заявяват, че България трябва да следва позицията на големите държави в рамките на Европейския съюз. За предоговаряне на условията за членство се произнася около една четвърт от респондентите – 20.7%, за запазване на установените при присъединяването към ЕС условия и изисквания са 7.9%. Едва 4.4% е делът на респондентите, които смятат, че България трябва да има по-активна линия в ЕС. Близо три четвърти е делът на респондентите, които подкрепят идеята едновременно с европейските избори да се проведе и референдум за избирателната система. 24% не подкрепят тази идея. 58.2% от респондентите изразяват подкрепа за въвеждането на задължително гласуване, а 35.1% отхвърлят тази идея.Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.