Изследване на Eurobarometer показва, че за 9% от населението на България върховенството на закона и демокрацията не са важни, като това е ръст от 3 процентни пункта спрямо 2019 г. Това изследване показва нуждата от повишаването на правната култура и информираност сред българите за важността на върховенството на правото, правовата държава и Конституцията, това коментира Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на българския институт за правни инициативи, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
По време на дебата за конституционните промени през 2023 г. българският институт за правни инициативи прави изследване, в което установява, че между 80-90% от хората не знаят, че се предлага подобна промяна в основния закон, а около 80% от тези, които знаят, нямат представа как се изразяват тези промени. Гостът обясни, че това е комуникационен проблем от гледна точка на политиците, тъй като промяна в конституцията освен юридически е и политически въпрос.
През 2003 г. е взето прословутото решение номер 3 на КС въз основа питане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев за това какво означава изразът “форма на държавно устройство и на държавно управление”; кога са налице промени и извършват ли се такива при конкретно поставени хипотези; подлежи ли на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд закон за изменение или допълнение на Конституцията, приет от Обикновено народно събрание.
Тогава Конституционният съд решава, че всички размествания в съдебната власт представляват именно такава промяна. Гостът обясни, че сегашният състав на КС не успя или не пожела да надскочи това решение. Тя не смята, че промените в Конституцията, предложени миналата година, са недоогледани. И допълни, че по-скоро КС бетонира решение номер 3 и показва двоен стандарт.
Двойнствеността идва от това, че КС разглежда всички власти и на едно ниво, оставя решения, отнемащи сила на президентската институция, но отменя тези, касаещи главния прокурор. Това показва късогледство от страна на КС, тъй като това решение може да блокира много процеси в съдебната система.
„Може би Конституционният съд в този случай не провидя, че оставяйки тези правомощия те могат да доведат до блокаж на държавата и ние да се завъртим пак в една спирала от предсрочни избори, оставяйки по този начин президентът да управлява през служебни правителства, нищо че правомощията са му орязани. Това е абсурдът и от юридическа гледна точка, пред който сега сме изправени с решението на КС.“
Тя допълни, че политическите трусове в държавата правят България уязвима в геополитически аспект.