Съюзническите бомбардировки през Втората световна война са добре известен факт, но малцина знаят за съветските атаки срещу Царство България, които рядко намират място в учебниците по история.
Първата съветска бомбардировка се случва през 1941 година, въпреки че България, макар и член на Тристранния пакт, не обявява война на Съветския съюз. В нощта на 22 юни 1941 година, съветски бомбардировач атакува град Добрич – събитие, което остава в сянка на ключовия за Москва ден, когато Хитлер започва операция "Барбароса" и нападението над Съветския съюз.
Любо Огнянов разказва за тези малко известни факти в рубриката си „Забранената история“ по NOVA.
На 1 март 1941 година България официално се присъединява към Тристранния пакт, заедно със страни като Унгария, Румъния и Словакия, които вече са част от Оста, съюзени с Нацистка Германия, Италия и Япония. В Югославия обаче държавен преврат променя позицията на страната, и на 6 април 1941 година югославски изтребители бомбардират София. Този период на историята е обект на изследвания на редица учени, сред които и доц. Тодор Чобанов. Срещаме се с него пред сградата на Народното събрание – една от мишените на бомбардировките.
Един малко известен факт е, че България е обмисляла възможността да купува оръжие от Съветския съюз, въпреки пропагандата на българските комунисти за съюз с нацистка Германия. Още по-интересен е фактът, че Йосиф Сталин е успял да придобие лицензи за производство на немско въоръжение, като парадоксално плаща нацистка Германия за патенти.
На 22 юни 1941 година, денят на нападението на Хитлер над СССР, съветски бомбардировач атакува Добрич, въпреки че България и Съветският съюз не се намират в състояние на война. Това нападение се случва само година след като Добрич е върнат на Царство България с Крайовската спогодба от 7 септември 1940 година, когато Румъния отстъпва Южна Добруджа. Цветан Сашев, главен уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в регионалния исторически музей в Добрич, разказва повече за това нападение на фона на военното гробище в града – уникално място, където покоят си намират войници от Първата световна война – българи, руснаци, румънци и сърби.
Това не е единственият съветски въздушен удар върху България. През нощта на 12 срещу 13 септември 1942 година, Русе става жертва на бомбардировка, при която са хвърлени четири авиобомби, а над близкото село Червена вода – девет. Подобни атаки се извършват и над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък, където има жертви и ранени. Тези удари карат българските власти да въведат затъмнение през октомври същата година.
Най-кървавото нападение от съветска страна се случва на 24 февруари 1942 година, когато съветска подводница потапя кораба "Струма" край Истанбул. На борда му се намират стотици еврейски бежанци, бягащи към Палестина. Жертвите са 406 мъже, 269 жени и 103 деца. Българският екипаж, воден от капитан Григорий Горбатенко, също загива. По ирония на съдбата, капитанът е с руски произход.
Въпреки съюзническите си връзки с нацистка Германия, България не изпраща войски на Източния фронт и не обявява война на Съветския съюз. За разлика от България, Румъния участва активно в операции срещу Съветския съюз. Включена е в операция "Барбароса" и изпраща войски за завладяването на Одеса. България обаче обявява война на Съединените щати на 13 декември 1941 година, макар че тази война остава символична, тъй като не се водят преки бойни действия.
1942 година обаче носи промяна. Военните действия на нацистка Германия започват да затихват, а Съединените щати обявяват война на България на 5 юни същата година. Скоро след това съюзниците започват да включват и нашата страна в своите планове за въздушни удари.
Сред многото български герои, паднали жертва на съюзническите бомбардировки, е пилотът Симеон Михайлов, който загива при атаката над София на 10 януари 1944 година. Неговият самолет не успява да спре бомбардировките над столицата и след като се насочва към Кюстендил, машината му внезапно пада. Симеон Михайлов е погребан във военното гробище в Добрич.
Дълги години съветските бомбардировки над България по време на Втората световна война остават неразказана част от нашата история, премълчавана по време на комунистическия режим.