Д-р Драгоева, анализът, който представихте за ефектите на новите правила за финансиране в системата на висшето образование предизвика буря от реакции, изненада ли Ви изявлението на синдиката на КНСБ-ВОН, които не приемат за достоверни Вашите изводи?
Относно изводите в нашия анализ аз и д-р Антония Янева нямаме никакви съмнения. Самото Министерство на образованието и науката призна тяхната достоверност. През седмицата е проведена среща с ректорските ръководства на засегнатите университети, на която ведомството е приело исканията им средствата, които не достигат за покриване на законово определените разходи за заплати през тази година да бъдат компенсирани. При това без подписване на някакви споразумения, чиято законосъобразност е проблемна. Не знам защо КНСБ-ВОН реагира толкова остро, но ние работим с цифри и проверими данни, не с предположения или спекулации.
Защо във финансирането на университетите през последните години се стига до циклични кризи и скандали?
Това е въпрос, извън обхвата на нашата работа, но имаме свое обяснение. То е свързано с това, че издръжката на висшите училища от страна на държавата се опитва да се използва като средство за провеждане на политики, които не смеят да се афишират и обявяват официално. Правят се опити да се изопачават и превръщат моделите на финансирането на висшите училища в оръжие за извиване на ръце на ръководствата на университетите. Това важи и за решенията във връзка с увеличаване на заплатите.
Можете ли да се обосновете?
През 2020 година наглед малка поправка в Закона за висшето образование преобърна целият принцип на формиране на бюджетите им – в закона се предвиди минимална работна заплата за асистентите, в размер, който изпълнителната власт определя по свое усмотрение. Не би имало нищо проблемно в това решение, ако средствата за тези разходи бяха предварително калкулирани и осигурени. Тъй като те не бяха, кризисните ситуации последваха моментално. Решението, което вече пета година се предлага е създаването по специален ред на т.нар. изравнителна субсидия, която покрива формираните дефицити. Това е състояние, което носи единствено несигурност и управленска непредвидимост. Недопустимо е законово да задължаваш автономен субект да прави разходи в определен размер, преди да си осигурил приходите, които да го покрият.
С последните изменения в закона от тази година се стигна до увеличаване на средствата за работни заплати на академичния състав, не изоставаха ли те твърде много с оглед инфлацията?
Безспорно изоставаха, много млади учени не виждаха смисъл да се развиват академично. От икономическа и финансова гледна точка е много важно обаче как е осъществено това увеличение. Избраният подход неизбежно се отразява на ред други управленски системи. Те осигуряват баланса, произтичащ от ролята и контролните функции на държавата и самостоятелността и пазарната конкуренция между университетите. Зададохме си въпроса, синхронизирана ли е тази политика с основни принципи на управление и бюджетиране в система, която по Конституция е автономна.
Какъв е Вашият отговор на този въпрос?
Отрицателен. С приетите промени висшето образование се оказа единствената бюджетна система, която получи пълна регулация на трудовите възнаграждения на законово ниво. По правило заплатите следва да се определят чрез методите на колективното трудово договаряне, според възможностите на работодателя. Тук обаче то не се използва, а държавата административно реши да фиксира размерите не само на минималната, но и на останалите академични заплати. Тази идея се доразви с последните изменения на ЗВО, приети през февруари. По този начин се елиминира почти изцяло пазарния механизъм и неизбежно се стига до уравниловка.
Това отрича ли идеята за повишаване на доходите на младите учени?
В никакъв случай! Не бива обаче да се злоупотребява с „дребния шрифт в договора“ и с добрите идеи да се прокарват необявени намерения. Нов модел на финансиране на университетите означава включване на нови компоненти в справедливо създадени формули. Спазване на заложените в Стратегията за развитие на висшето образование изисквания и включването на всички университети в равностойно състезание. Видно е, че вследствие на прилаганите досега политики и неизпълнените от страна на държавата обещания е създадено напрежение. Настоящият вариант на постановлението за разпределение на средствата между тях не само, че не отговаря на описаните изисквания, но и създава механизъм, с който ги оценява неправилно, без връзка с реалните разлики помежду им. Пътят към съгласие минава през принципна реформа, а не възпроизвеждане на статуквото.