В последните години политическата зависимост винаги присъства в работата на регулаторите. Политици си позволяват да дават акъл и насоки за работата на регулаторите. Това мнение изрази пред БНР икономистът Калоян Стайков от Институт за енергиен мениджмънт.
По думите му, регулаторът черпи легитимност от това доколко политиците му се бъркат в работата.
"Затова регулаторите са извън от други политически управлявани институции. Затова регулаторът не е в рамките на министерство. Логиката е да е независим."
При политическа намеса регулаторът губи легитимност, подчерта икономистът. Според него "хората са свикнали с това, че регулаторът у нас не е независим".
"У нас целият модел е сбъркан. На хартия изборът е уж обективен. Реалността е малко по-различна. Няма правен или друг лост, с който можете да накарате политик да не се меси в тази работа."
Мнозинството има разбирателство как ще изглеждат процедурите и за номинациите, смята Стайков. Става дума по-скоро за формална процедура, отколкото за реален избор, категоричен е експертът, който предполага, че "кандидатите са горе-долу предопределени".
"Изглежда като да бързат, но не мисля, че бързината е основната водеща сила. По-скоро е вече наличната договорка, че има мнозинство за избора на тези регулатори. Мандатите са изтекли отдавна. Разбираемо е парламентарното мнозинство да иска да отметне тази задача. Страшно много реформи стоят на трупчета."
През последните години Народното събрание окупира доста сериозна част от дейностите на други държавни структури, коментира Калоян Стайков в предаването "Преди всички". В тази посока той отчита "доста сериозно изкривяване на баланса между институциите".
Относно Бюджет 2025 икономистът посочи, че макар да е бюджет на редовно правителство, той е като на служебно правителство.
Разходите са предварително заложени въз основа на гласувани законопроекти, тоест парламентът си е вързал ръцете, обясни Стайков.
Виждали сме какви ли не лупинги от политиците. Ревизия на бюджета е възможна, но малко вероятна, заяви в заключение експертът.