На теория е възможен друг курс лев към евро към момента на приемането ни в еврозоната. Но нали си даваме сметка, че ние сме в изключително напреднал стадий на преговори с ЕЦБ и ЕК и в тези разговори никога досега не е поставян въпросът да бъде присъединени по различен курс от настоящия, поне доколкото ми е известно на мен. Не е повдигана темата. Това заяви членът на Управителния съвет на Българската народна банка Любомир Каримански в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS.
Той коментира някои от най-сериозните притеснения на гражданите преди преминаването на страната ни в еврозоната и приемането на еврото като официална разплащателна единица.
Очакванията са на 4 юни ЕЦБ и ЕК да представят официално т.нар. конвергентни доклади, които ще препоръчат на страните членки да приемат или не България. Към момента София изпълнява всички числови критерии и очакванията на властта са да получим положителен отговор, а преди седмици финансовата министърка Теменужка Петкова обяви, че "България никога не е била толкова близо до членство в еврозоната".
"Никой не може да каже категорично дали ще получим "ДА", но все пак очакваме оценката и от ЕЦБ и от ЕК да е положителна", потвърди и Любомир Каримански.
По думите му всичко, което е нужно като числа, може да бъде отхвърлено като "свършено". Проблем обаче може да възникне, предупреждава той:
"Въпросът е доколко устойчив е критерият за дефицита. Защото, ако разказът за дефицита е разказан убедително от МФ и министърката, то тогава вероятно ще имаме положителен отговор. Но това все още е неясно и съществува риск по отношение на дефицита", каза Каримански.
Припомняме, че едно от изискванията за членство е максимален дефицит в бюджета от 3% спрямо БВП. България изпълни критерия за 2024 година и на хартия трябва да го изпълни и за настоящата година, но много експерти предупреждават, че разходите са прекалено големи, а приходите - несигурни. Това поражда съмнение, че дупката в хазната може да се окаже по-голяма. Именно че това няма да се случи трябва да убедим Брюксел и Франкфурт.
Един от важните въпроси, на които членът на УС на БНБ отговори е какво ще стане с лихвите по кредитите след приемането ни в еврозоната - ще растат ли или ще останат същите? По думите му, целта на властите е да гарантират, че те ще се запазят, а дори да има промяна тя ще е минимална.
"Лихвите ще бъдат запазени, ако има отклонения те ще бъдат във втория или третия знак, тоест повече от минимално. Освен това в този преходен период Централната банка ще изпълни целта за инфлация от 2%, така че покрай този факт лихвите ще паднат допълнително", заяви той.
Каримански е категоричен, че средствата на хората няма как да се изгубят с приемането на еврото. Той обясни, че гражданите не трябва да се подават на манипулации и че финансовата грамотност е важна, за да избегнем паника, създавана от хора, които не разбират процесите.
Стигаме и до друг важен въпрос - този с инфлацията. На теория самата нова валута няма как да създаде допълнителна инфлация, но детайлите са важни. А в случая те са следните: в България т.нар. задължителни минимални резерви на банките - казано просто буферът, който те пазят за проблемни дни - е 12% от привлечените им средства. В еврозоната той е 1%. Освобождаването на разликата от 11% може да се излее в икономиката като допълнителна маса от пари и да създаде инфлация. Защо това няма да се случи, Каримански отговаря така:
"БНБ има стандартни и нестандартни инструменти, за да пази парите от излизане на пазара. Един стандартен инструмент за задържане е "депозитното улеснение" - Централната банка има контрагенти в лицето на търговските банкови учреждения. Тези контрагенти могат да получат лихва към средствата си - 2,25% - и ги оставят в БНБ. Да, при кредит те ще спечелят повече, затова една част ще отиде в кредити, другите ще са в централната банка на лихва, от която ще печелят".
Той припомни, че България и без еврозоната изпита сериозни моменти на висока инфлация.
"Тя зависи от начина, по който гарантираме ценовата стабилност. Колкото е работа на БНБ, толкова и на правителството. Защото когато там се развържат нещата, те оказват влияние на инфлацията", обясни експертът.
Каримански бе категоричен, че България няма да изплаща дълговете на закъсали други членки на еврозоната, каквото твърдение битува. Той обясни, че съществува институционален механизъм за справяне с такива ситуации и той до момента никога не е използван, защото просто не се е налагало.
"В Европа съществува т.нар. европейски механизъм за стабилност, той е основан през 2012 г. и оттогава целта на този механизъм е да гарантира стабилността на еврото и да се грижи като фонд, че с еврото няма да стане нищо. Едното от нещата, които са предвидени, е когато страна има проблем, да може през този фонд да се стабилизира под формата на облигации. Да търси кредит от пазарите. Защо той? Защото неговият авторитет пред пазарите е с много по-висока стойност и ще вземе евтини заеми. Да, държавите правят вноска в него, но тя е капитал, която се инвестира и се разпределя отново към страните на печалба".
В момента България изпълнява всички критерии за членство в еврозоната. Чакаме докладите на ЕЦБ и ЕК на 4 юни. Там ще има препоръка за приемането ни или не в Клуба на богатите.
Последната дума ще бъде на страните членки на еврозоната. Досега обаче няма случай, в който двата доклада да са препоръчали приемане и след това то да е било отказано, затова е толкова важно какво ще ни кажат ЕЦБ и ЕК. В този случай финансовата министърка Теменужка Петкова е напълно права - България никога не е била толкова близо до приемането си в еврозоната.
Валутният съюз включва 20 държави - засега - от 27-те членки на Европейския съюз. Т.нар. държави с дерогация или страни, които все още не са приели общата валута са България, Румъния, Полша, Чехия, Швеция, Дания и Унгария. Дания е единствената от всички в ЕС, която не е задължена по договор да приема еврото.
Любопитното е, че има и страни извън европейския съюз, които използват тази валута. Това са Андора, Косово, Монако, Черна гора и Сан Марино. Тоест - те използват еврото, но нямат никакво право да участват в решенията, които са важни за еврото. Решения, в които България ще участва.
Те засягат 20 държави или общо над 350 милиона души на целия континент. Защо наричат еврозоната клубът на богатите? Вероятно защото страните членки в еврозоната генерират БВП на човек от населението средно на година от цели 32 000 евро. Тя е вторият най-голям износител в света и е винаги сред топ 3 на най-богатите общества в света по БВП.