След екстремните студове през април, добивите от жътвата в Югоизточна България са под обичайните нива, а качеството на продукцията е сериозно компрометирано. Това коментира Мариян Пеев, член на Български фермерски съюз, председател на земеделската кооперация „Мъглен“ и на Българската асоциация за иновативно земеделие.
При рапицата добивите са 145 кг/дка, което означава загуба на около 50% от добивния потенциал. Пшеницата, в зависимост от степента на поражение, дава между 400 и 550 кг/дка, при очаквани добиви от около 650 кг/дка. Най-силно пострадалите посеви едва достигат 400 кг/дка. Семената са дребни, с нисък хектолитър и липса на тегло – признак за стресово развитие след мраз и внезапни горещини, обясни Мариян Пеев.
Смесените стопанства като „Мъглен“ търпят двоен удар – освен зърнените култури, сериозно са пострадали и овошките. Обезщетенията от държавата все още не са изплатени. В тази обстановка земеделците са изправени пред несигурни прогнози и реални загуби.
Пазарът не компенсира риска. Пшеницата се търси около 300 лв./тон, а ечемик – 280 лв./тон. При добив от 500 кг/дка, стопанствата са в загуба. По думите на Пеев, реалната цена, при която производството има икономическа логика, трябва да бъде поне 400 лв./тон.
„Не всичко се свежда до разплащания с доставчици на семена, торове, препарати и ренти. Всеки разход трябва да се осмисли стратегически, защото грешката може да е фатална“, коментира Пеев. Земеделието в този момент изисква не просто усилия, а прецизност – в технологиите, в управлението и в прогнозата.
В условията на несигурност, Пеев вижда решение в добре адаптирани агрономически практики и в технологиите, разработени от Българската асоциация за иновативно земеделие (БАИЗ). Според него, единственият начин да се подготви следващата кампания без да се затъне в загуби, е да се инвестира в решения, които реално намаляват риска и оптимизират разходите. Картината не е лесна, но стратегията започва с ясно осъзнаване на реалността – и с отказ от илюзии, че само трудът е достатъчен.