2 547 лева е средната работна заплата у нас в края на първата половина от 2025 г., сочат данните на НСИ, цитирани от Нова телевизия. През вторите 3 месеца на година, заплатата ни се е увеличила с 5% в сравнение с първите три. Печелим обаче с 11% повече, отколкото миналата година по това време и с 24% повече, отколкото в средата на 2023-а.
В момента средната заплата в обществения сектор е по-висока от тази в частния с близо 200 лева.
„Създаване и разпространение на информация и творчески продукти” за пореден път е икономическата дейност с най-висока средна заплата, която е вече 5 550 лева. По размер на възнаграждението, следват заетите във финансите и застрахователната дейност. Най-голямо увеличение тази година пък са получили работещите в образованието и държавното управление.
Възнагражденията им сега са с около една пета по-високи, отколкото са били в началото на 2025 г.
Подобно увеличение при тях имаше и през миналата година. Най-ниските средни заплати отново са в „Хотелиерство и ресторантьорство” – 1 580 лева, но добре знаем, че експертите често обясняват това с наличието на сив сектор в този бранш. Следват ги селското, горското и рибното стопанство.
Поглед сега и към минималното възнаграждение у нас, което за 5 години се увеличи двойно и тази година за пръв път надхвърли 1 000 лева. В момента то е в размер на 1 077 лева, което е с 15% повече от миналата година. Или иначе казано – със 144 лева повече. До дни се очаква да стане ясно какъв ще бъде размерът на минималната заплата и през следващата година, като прогнозите са тя с малко да надхвърли 1 200 лева. Такова възнаграждение за труда си получават между 400 000 и 500 000 българи.
Размерът на това увеличение през последните няколко години ни превърна в един от рекордьорите на Европа по ръст. За последните 10 години, България е отбелязала средногодишен ръст от 11%. Така попадаме в топ 3 по този показател сред всички в Европейския съюз. Изпреварват ни само Румъния и Литва с между 1,5-2% разлика. Другите ни съседи членове на общността – Гърция, са увеличавали минималната си заплата със средно 4% на година. През последните 10 години, най-незначително е било увеличението във Франция – 2%. Пет държави не са предоставили данни за тази статистика.
Добрите новини свършват тук. Въпреки всичко това, утвърдително продължаваме да бъдем последни по размер на минимална заплата. Превърната в европейската валута, нейната стойност в момента се равнява на 551 евро. Първото място убедително остава за Люксембург, с минимална заплата от 2 700 евро. Следва Ирландия, която заедно с Нидерландия, Германия и Белгия, затваря топ 5 на държавите с минимална заплата над 2 000 евро. Съседните ни Гърция и Румъния, са съответно на 11-а и 19-а позиция, като минималната заплата в Гърция е почти двойно по-висока от нашата.
Разбира се, сравнението на минималните заплати не би било съвсем адекватно, ако не сравним и покупателната способност в различните държави.
Какво можем да си позволим с парите, които изкарваме?
Въпреки че в тази класация също сме последни, разликата между България и не малка част от останалите държави, тук не е чак толкова голяма и макар и доста бавно, я топим. Според данните на Евростат, по брутен вътрешен продукт на глава от населението изразен в стандарти на покупателна способност, Люксембург отново са първи – със 141% по-големи възможности от средностатистическия гражданин на Европейския съюз. И тук следващите са Ирландия със сравнително сходен резултат. Тези две държави се откъсват далеч пред останалите. Това, което можем да си позволим у нас, е с една трета по-малко от това, което средно могат останалите европейци. Позицията непосредствено преди България е за Гърция, с малка разлика като възможности между нас и тях.
За кого не е проблем да отдели средства за поне една седмица почивка в годината?
Без изненада това отново са гражданите на Люксембург – единствената държава с под 10% от населението, които нямат подобна възможност. За 90% от шведите и нидерландците почивката също не представлява проблем. Най-трудно да си осигурят такава е за румънците – близо 60% от тях, не могат да заделят средства за почивка. Следват ги гърците – с 46%. България е трета. Едноседмичната почивка извън дома представлява проблем за 41% от българите.