На 4 септември 1954 г. е произведен първият български пеницилин, а на 5 септември официално е открит Заводът за антибиотици в Разград.
Това припомня на "На тази дата".
Заводът за антибиотици в Разград прославя България по света. Началото е поставено с постановление на Министерския съвет от 28 септември 1951 година, което разрешава на Министерството на народното здраве и социалните грижи да започне проучването и проектирането на завод за пеницилин. Съгласно Постановлението на Министерството на външните работи пък се поставя задачата да поиска от правителството на тогавашния СССР съветски специалисти да проектират завода, да подготви кадри и да осигури специалните машини и съоръжения. Сред градовете, посочени за проучване е и Разград.
През лятото на 1952 година в Разград пристига арх. Селезньов със задачата да намери подходящия терен. Избира място до Хисарлъшката могила, което се оказало най-подходящо – висок терен, изключващ заливане при наводнение. И досега не спират легендите, че под завода има златна римска колесница.
На 4 септември 1954 г. Татяна Леонтиевна и инж. Петър Стоянов изваждат първите кристали български пеницилин, което е ознаменувано от вой на заводската сирена, която прави съпричастни към радостния миг всички жители на Разград.
В следващите десетилетия произвежданите в Разград лекарства надхвърлят 200 вида. България чрез завода на антибиотици е втората страна в света, която започва да произвежда и високоефективните антибиотици тубоцин и тилозин. Ако в началото пеницилинът задоволява изключително нуждите на българското здравеопазване от този антибиотик, то след това голяма част от продукцията отива за износ – в Русия и другите страни от бившия Съветски съюз, Западна Европа, Азия, Африка, Америка и даже в Австралия. Първият износ е осъществен през 1955 година – пеницилин за Китай.
Пеницилинът е първият в света антибиотик, открит от шотландския учен Александър Флеминг през 1928 година. Разработката на пеницилина за употреба като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова награда за медицина Хауърд Флори и Ърнст Чейн.
Въпреки това, няколко други изследователи описван бактериостатичния ефект на Penicillium по-рано от Флеминг. По всяка вероятност първата подобна публикация е направена през 1875 година от Джон Тиндал в Кралското дружество в Лондон. Френският лекар Ернест Дюшен (Ernest Duchesne) документира смъртоносното въздействие на някои видове мухъл върху бактериите в публикация от 1894 г., която не е приета от института „Пастьор“ заради младостта му.
Флеминг разказва, че моментът на откриването на пеницилина е в утрото на петък, 28 септември 1928 година.
Докато работи в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг забелязва "ореол", в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията.