Може би много от вас са се подлагали на психотерапия, планират бъдеща такава или просто искат да научат малко повече по темата. Днес ще си поговорим именно за същността и страничните ефекти на тази процедура, пише vesti.bg.
Психотерапията е форма на лечение, която има за цел да помогне на хората да разберат и преодолеят емоционални, поведенчески и психологични проблеми. Идеята на терапията е да подпомогне постигането на по-добро психично здраве, удовлетворение от живота и постижения на лични цели.
Този тип терапия може да бъде индивидуална, групова или семейна и се провежда от лицензирани психотерапевти. Те използват различни техники и подходи, за да помогнат на пациентите си да разберат и преодолеят своите трудности.
Психотерапията може да помогне за различни видове проблеми, като депресия, тревожност, зависимости, конфликти в отношенията, проблеми в работата или училище, травми, грижи за здравето и други. Важно е да се отбележи, че психотерапията не е бързо или лесно решение на проблемите и може да изисква усилия и ангажираност от страна на пациента.
Въпреки това, този тип лечение също има своите странични ефекти и днес ще ви разкажем за тях.
Емоционално разстройство: На пациентите може да им е трудно да се справят с емоционалните проблеми, които се разкриват по време на терапията. Те могат да изпитат повишено чувство на тревожност, депресия или дразнимост.
Умора: Понякога терапията може да изисква много усилия от пациента, което да доведе до умора и изтощение.
Физически симптоми: Някои пациенти могат да изпитат физически симптоми като главоболие или гадене, след като започнат да посещават терапевтични сесии.
Разстройство на съня: Някои пациенти може да изпитат проблеми със съня по време на терапията.
Социално разстройство: Терапията може да предизвика промени в отношенията на пациента с хората около него, което може да доведе до социално разстройство.
Временно увеличаване на симптомите: В някои случаи, пациентите могат да изпитат по-силни симптоми на болестта си, преди да се постигне подобрение.
Независимо от това, страничните ефекти на психотерапията са обикновено много по-малко от потенциалните ползи от лечението на психически заболявания и проблеми. В повечето случаи, те са краткотрайни и могат да бъдат управлявани с помощта на терапевта.
Процентът на успеваемост на лечение с психотерапия може да варира в зависимост от много фактори, като например видът на проблема, който се лекува, типа на психотерапията, която се използва, както и квалификацията и опита на терапевта.
При лечение на депресия с когнитивно-поведенческа терапия успеваемостта е между 50% и 75%, като подобрението може да продължи и след приключването на терапията.
За други проблеми, като тревожност, зависимост, емоционална нестабилност и др., ефективността може да бъде по-висока или по-ниска.
Една психотерапия може да се счита за неуспешна, ако целите на клиента не са постигнати, когато тя приключи. Това може да се случи, ако клиентът не е ангажиран с процеса на терапия, не следва препоръките на терапевта или не присъства на сесиите редовно. В някои случаи, неуспехът може да се дължи на неподходящо подбрана терапия, липса на квалификация на терапевта или на неразрешими проблеми в личността на клиента.