Кой подкрепя Иран в Близкия изток? Колко голяма е опасността от продължителна война? И какво прави Москва? Отговори на тези въпроси дава политическият анализатор Корнелиус Адебар пред германската обществена медия АРД.
С какво може да се противопостави Иран на Израел и САЩ във военно отношение?
Корнелиус Адебар: През последните месеци, след войната през миналото лято, иранците възстановиха собствения си арсенал от оръжия, предимно ракети със среден обсег, но и дронове, за да се подготвят за такъв случай. Това означава, че трябва да очакваме най-вече атаки с балистични ракети. Вероятно точно с такова оръжие Техеран е нанесъл ответните удари в региона - било то по американски военни бази или по цели в Израел, които са били атакувани.
Сред съюзниците на Иран трябва да се споменат преди всичко Хизбула. Или хутите в Йемен, които могат да нарушат сериозно корабоплаването. Има различни сценарии, които също са били обмислени и със сигурност са взети под внимание. Но когато започнеш война, изходът е несигурен. Не говорим само за атаки и контраатаки, а за това, че в даден момент се развива собствена динамика.
Иран разчита на милиции от Близкия изток
Иран дълго време се считаше за важна сила в Близкия изток, но напоследък загуби влиянието си. Кои страни все пак подкрепят правителството в Техеран?
Адебар: В този смисъл вече няма страни, които да са на страната на Техеран. Сирия беше последният голям държавен съюзник до падането на Башар Асад през декември 2024 г. Ето защо Иран разчита на тези милиции, които са в съюз с Иран в региона, например чрез религиозни връзки – т.е. принадлежност към шиизма или иранската идеология.
Става въпрос за това, че Иран може и иска да се защитава извън собствените си граници. Това е, така да се каже, доктрината, която преобладава в Техеран. И за това в миналото са били достатъчни милициите.
През последните години арабските държави предприеха сближаване с Иран. Те настояваха преди всичко във Вашингтон да не се стига до военна интервенция. Разбира се, те не са съюзници на Иран. Но те се тревожат за общата ситуация в региона – за собственото си икономическо благоденствие – и затова се обявиха против военна атака.
Какво ще стане, ако загинат първите американски войници?
Иран предприе ответни удари срещу няколко американски бази в Близкия изток. Колко голяма е опасността ситуацията там да ескалира напълно и да се стигне до широкомащабен конфликт?
Адебар: Опасността е реална и президентът на САЩ Доналд Тръмп вече е предупредил за нея. Той е казал: „Не знаем точно какво ще се случи. Разбира се, като цяло имаме военно превъзходство над Иран.“
По време на първия си мандат Тръмп нареди да бъде убит ирански генерал, а ответният ирански удар действително порази американска база. Тогавашният му аргумент да бъде прекратена размяната на удари беше това, че няма загинали американски военни, а само ранени. Въпросът е какво ще се случи, ако загинат първите американски войници или американски цивилни сили? В региона също има натиск над Тръмп да сложи край на тази война. И ние не знаем колко дълго ще продължи това.
Няма опасност от намеса на Русия
Каква роля играе Москва в цялостната ситуация? Знаем, че Русия е купувала многократно ирански дронове.
Адебар: През последните години наблюдаваме засилено сътрудничество между Русия и Иран, предимно в конфликтната зона в Украйна. Иран подкрепи масивно руската страна със свои собствени дронове. През последните седмици беше сключено ново военно споразумение между двете страни за доставка на противовъздушни ракети в Иран. Разбира се, все още е твърде рано, за да има вече някакъв резултат. Но това тясно сътрудничество се наблюдава не само във военната област, а и когато става въпрос например за избягване на санкции от страна на САЩ.
Досега Русия не е се намесила в настоящия конфликт. Но по принцип е трудно да се аргументира с правото и закона, с международното право срещу, например, руската агресивна война, след като американците от своя страна също пренебрегват международното право. Това замъглява цялостната картина още повече.