Церемонията по посрещането и полагането на останките на цар Самуил, предизвика редица критични публикации в медиите в Северна Македония. Част от тях поставят под съмнение както идентификацията на костите, така и използваното в България определение за "завръщане" на владетеля, а други определят мащаба на държавната церемония като политическа демонстрация.
Темата стигна и до премиера на Северна Македония Християн Мицкоски, който беше попитан дали предаването на останките от Гърция на България може да се отрази на отношенията на Скопие със София и Атина.
Мицкоски не отговори пряко на въпроса, а насочи вниманието към историческия контекст и Бледските споразумения. Македонските медии отделят специално внимание на реакцията му, като част от тях отбелязват именно избягването на категоричен отговор за евентуалните дипломатически последици.
Критичен тон избра "Независен", който публикува материал за церемонията под заглавие "Патетика от България: македонските функционери ще трябва да се поклонят на Самуил, когато ходят в София".
Изданието обръща подробно внимание на държавните и военните почести при пренасянето на останките - транспортирането им с военнотранспортен самолет C-27J "Спартан", въздушния ескорт от български бойни самолети, ограниченията на движението в София и присъствието на висши държавни представители.
В друга публикация "Независен" поставя акцент върху споровете, които церемонията е предизвикала и в самата България, включително около решението останките да бъдат преместени от първоначалното им място на погребение на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.
Критична линия следва и македонският "Фокус", който също акцентира върху държавния характер на церемонията и поставя въпроса дали след полагането на останките в базиликата "Света София" представители на Северна Македония при официални посещения в българската столица ще бъдат поставяни в ситуация да отдават почит пред гроба на Самуил.
Още по-остър е коментарът на "Експрес", който определя церемонията като "пропаганден цирк". Изданието атакува политическото използване на събитието и по-специално формулировката за "връщането" на цар Самуил в България.
Именно понятието "завръщане" се превръща в една от основните линии на критиката в Северна Македония.
Самуил е бил погребан след смъртта си през 1014 г. в базиликата "Свети Ахил", построена по негова воля на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. По това време районът е част от неговата държава, поради което пренасянето на останките в съвременна България не представлява "завръщане" в буквалния историко-географски смисъл, пише изданието.
Втората линия на критиката е свързана с идентификацията на самите останки.
Професорът по средновековна история Александър Атанасовски от Университета "Св. св. Кирил и Методий" в Скопие заяви пред Българското национално радио, че според него няма достатъчно доказателства костите да принадлежат на Самуил. Неговата позиция беше широко разпространена от македонски медии.
Подобен акцент поставя и порталът "Религия", който отбелязва липсата на окончателно генетично потвърждение на идентичността на останките.
По-умерен тон използва телевизия "Телма". При отразяването на церемонията по предаването на останките в Солун медията определя Самуил като "средновековен български владетел". В последващите си публикации обаче телевизията говори за "предполагаемите останки" и обръща внимание на различията между по-предпазливите исторически формулировки и официалното представяне на събитието в София.
"Рацин" също поставя случилото се в контекста на отношенията между България и Северна Македония, като определя темата като потенциална "нова искра" между София и Скопие.
В същото време част от медиите в Северна Македония отразиха церемонията предимно информационно. "Скопско ехо" например съобщи за множеството граждани, посрещнали ковчега в София, военните почести и последвалото полагане на останките в базиликата "Света София".
Така ден след церемонията критичните публикации в Северна Македония се концентрират не толкова върху традиционния спор за държавната принадлежност на Самуил, колкото върху три други въпроса - дали идентификацията на останките е достатъчно сигурна, исторически коректно ли е пренасянето им да бъде определяно като "завръщане" и доколко мащабната държавна церемония в София има отношение към днешния спор между България и Северна Македония.
Източник: news.bg