Да не чуе Дяволът...

На пръв поглед, пък и при по детайлно вглеждане, този автомобил поражда силни съмнения за авторските права върху дизайна. Мнозина до­ри биха се зачудили как така в Lamborghini са оставили толкова безсрамно копиране на външността на тяхното Diablo без съдебни последствия. Вероятно правораздавателната система би била изцяло на тяхна страна, стига да не съществуваха поне два необорими довода в полза на компанията Cizeta. Нейният Moroder разполага с 4 цилиндъра в повече от "Дявола" и се пръква на бял свят две години преди предшественикът му Countach да слезе от сцената.

Към днешна дата в гаражите на най-богатите колекционери в света са подслонени точно 9 бройки от този уникален модел. На две от тях се радва султанът на Бруней, който долита в Италия с цялата си свита, за да уговори лично покупката. Останалите седем Moroder-а са с неизвестна дислокация предимно в емирства от Персийския залив, където вероятно служат за декорация на автомобилните хареми на мустакати петролни монарси. При стартова цена от $600 000 през 1991 г. изработваната изцяло на ръка Cizeta трудно би могла да си намери други купувачи.

Да засенчи легендарните марки Ferrari и Lamborghini вероятно е мечта на всяка новосъздадена фирмичка за бутикови спортни возила от най-висок клас. Cizeta успява да го стори най-малко заради факта, че пуска в производство единствения 16-цилиндров автомобил след Втората световна война. Не по-малко удивление будят съз­дателите є - дилър на Lam­borghini за Лос Анджелис и композитор на филмова музика.

Зад проекта Moroder V16Т стоят Клаудио Дзамполи, бивш инженер на суперавтомобили в Модена, и Джорджо Мородер, автор на саундтраковете към ленти като "Топ гън" и "Флашданс". Единият разбира от конструирането на Lamborghini-та, а другият има достатъчно пари да финансира начинанието. Към колоритната компания се присъединява и дизайнерският гуру Марчело Гандини, комуто автомобилният свят дължи шедьоври като Lancia Stratos и Lamborghini Miura, Countach и не на последно място... Diablo. Клаудио Дзамполи става кръстник на марката (на италиански инициалите му C. Z. се произнасят като "Чи" и "Дзета"), Джорджо Мородер дава името си на модела, а Гаднини успява да продаде дизайнерския си проект на Lamborghini без почти никакви изменения.

Cizeta Moroder V16T дебютира на Женевския автосалон през 1988 г. Зад странния индекс се крие спираща дъха разшифровка: 16-цилиндров V-образен двигател, монтиран на­пречно и задвижващ задните колела посредством трансмисия от типа трансаксъл. Скепкитците, очакващи два V8 в моторния отсек, са попарени още на шоуто в Швейцария. Под широкия капак, покриващ почти половината кола, блести истински ШЕСТНАДЕСЕТцилиндров агрегат с един блок, две глави, осем разпределителни вала и 64 клапана. Външността на Moroder също предизвиква спонтанно увисване на долната челюст. Отстрани показаният прототип напомня доста на Fer­rari Testarossa (в "серийния" модел твърде специфичните въздухозаборници са изоставени), а пътническият отсек е изтеглен толкова напред, че краката на водача и пасажера сякаш стъпват директно върху предния мост.

Истинската сензация обаче гръмва две години по-късно, когато Cizeta обявява началото на продажбите. Планира се готовност за производството на един автомобил седмично в малката фабрика на компанията, разположена на около 3 км от заводите на Lamborghini в Модена. Твърде скоро обаче става ясно, че икономиката на САЩ е в много по-дъбока рецесия, отколкото изглежда, а и в Персийския залив мислят за всичко друго освен за суперавтомобили по поръчка. Достатъчно купувачи за Moroder V16Т така и не се намират, особено след официалното представяне на Diablo малко по-късно през 1990-а.
През 1995 г. производството е преустановено окончателно, макар от 1998-а насам да се носят настойчиви слухове за съществуването на екземпляри №10 и №11, подмятани в контейнери нейде из Детройт.

Димитър Димитров
[email protected]