Всичко останало е просто трафик

През втората половина на 70-те години на миналия век в Щатите се появява нов термин. Понятието "неокласика" действа като безотказен ключ към сърцето и портфейла на средностатистическия американски милионер. За разлика от "репликарите", които просто копират външността на някой култов модел от миналото, неокласическият автомобил притежава абсолютно оригинален дизайн. В него се съчетават стилът на 30-те и 40-те години и бруталните форми на автомобилна Америка от началото на петролната криза. Подобни дизайнерски експерименти обикновено пристъпват по ръба на откровения кич, пък нерядко и пресичат тази граница без всякакви притеснения. В Страната на неограничените възможности това съвсем не пречи неокласиката да се превърне в цял и при това жизнеспособен сегмент от автомобилостроенето.

За създател на този клас возила най-често се спряга Брукс Стивънс, който нахвърлял първите контури на своя Excalibur (Авто пазар, бр. 162) върху салфетка в един ресторант. Приликите между предвоенните модели на Mercedes-Benz и първите серии на автомобилите на Стивънс обаче са прекалено явни, за да се използва думата "класика" с каквато и да било представка. Истински "неокласически" черти придобива едва Excalibur Series III (1978 г.), но по това време един французин вече е напипал верния пулс на новата мода.

Когато решава да произвежда суперлуксозни автомобили с механика на серийни американски лимузини, Ален Клене няма пукната пара и отгоре на всичко дължи $1 000. Честолюбивото франсе обаче не се отказва от идеята си и с помощта на приятеля си Марк Щерненбергер създава двуместно купе с ретровъншност на базата на Lincoln Continental. Колата трябва да се мери по качество и изключителност с най-престижните возила в света. През 1976-а Клене регистрира компанията Cle­net Coach­works в Санта Барбара, Калифорния, и още през следващата година пуска в продажба първия си неокласически модел. Цената му е $27 000. По същото време най-скъ­пият Cadillac струва $16 000 и никой не е изненадан, че фирмата не успява да продаде нито един автомобил. Клене обаче е на друго мнение - в крайна сметка в Бе­върли Хилс има повече Rolls-Royce-и, отколкото някога е поръчвала цялата британска аристокрация. Та­ка в каталога на Clenet за 1978 г. изведнъж се появява безочливата стартова цифра от $60 000 и... поръчките започват да валят. Se­ries I става най-скъпият американски автомобил, а за да подсили ексклузивния имидж на неокласиките си, Клене обявява, че ще бъдат сглобени всичко на всичко 250 бройки.

Клиенти на Clenet през годините са били Силвестър Сталоун, Мадона и куп други знаменитости. Колекционерите също ценят калифорнийската неокласика заради съвършената изработка, задължителния кожен салон от Conolly Bro­thers Ltd., арматурното табло от полирана орехова дървесина, кристалните пепелници и орнаментираните прозорци. След сензационния успех на Series I Клене разработва втора, трета и четвърта серия на автомобилите си, но към средата на 80-те години модата на псевдо-класиките постепенно отшумява. Французинът спазва обещанието си и не произвежда нито една бройка повече от обявеното, включително и прототипите. Марката Cle­net носят точно 491 автомобила от четирите серии, ка­то за автентичността на 10 от тях все още се водят спорове - Ален Клене закрива компанията си пре­ди тяхното сглобяване през 1986 г.

Димитър Димитров
[email protected]