Morituri te salutant*

Създаването на съвършения спортен автомобил се е превръщал в обсесия за не един и двама ентусиасти от изминалото столетие. На някои не са им стигали пари, на други - конструкторски талант, на трети просто изневерява късметът. В началото на 50-те години Ед и Джим Гейлорд нямат причина да се съмняват в успеха си по нито един от споменатите параграфи. Татко им изобретява съвременната фиба за коса и им завещава огромно състояние, така че парите не са проблем. Двамата са абсолютни фанатици на тема автомобили и разбират доста от качествени возила. Не на последно място познават нужните хора - шефът на GM Ед Коул им е личен приятел. На разположение имат дори Анди Гранатели, гениалният конструктор, създал най-бързия Packard няколко години по-рано. Успяват да се договорят и с не кой да е, а с дизайнера Алекс Тремюлъс, чието дело са няколко американски класики, сред които злополучния Tucker. По това време обаче стилистът работи за Ford, чието ръководство се запъва като магаре на мост и братя Гейлорд са принудени да потърсят услугите на друг авангардист от бранша. Името му е Бруукс Стивънс, работи в Милуоки и по-късно ще се прочуе с проектите си за Jeep и собственото си творение Excalibur.

Така подготвени, Ед и Джим нахвърлят плановете си пред екипа. Автомобилът трябва да е компактен - базата не бива да надхвърля 100 инча (2 540 мм), дизайнът да съчетава шика на 30-те години с умерена доза модернизъм, а под предния капак задължително да има място за най-големия и мощен V-образен осмак, произвеждан към момента.Gaylord Gladiator дебютира на автосалона в Париж през 1955 г., като предизвиква истински фурор с уникалната си външност. "Муцуната" с обратен наклон подслонява два гигантски фара, с каквито кипрят Rolls-Royce-ите от трийсетте, а предните калници образуват крила над иначе напълно оголените колела.

Двуцветното лаково покритие, което продължава назад към вратите, подчертава авангардното стилово решение, известно като "Duesenberg-извивка". Самият Бруукс Стивънс нарича въпросната окраска "Washington Coach Door Line". Не по-малко впечатляваща е задницата на Gladiator-а. Под нейния капак, оребрен от седем хромирани лайсни, се прибира покривът с помощта на електрически механизъм. Не липсват и модерните вертикални "стабилизатори", окичили задните калници, макар че размерите им са направо рахитични по стандартите на 50-те.
Братя Гейлорд са известни с болезнения си перфекционизъм и затова никой не се учудва, че наемат за изработката на автомобила си германска компания. Скоро обаче фирмата Spohn от Равенсбург се оказва неспособна да угоди на капризите им и с бъдещото производство на каросерията е натоварена още по-престижната (и скъпа като услуги) Luftschiffbau Zeppelin от Фридрихсхафен. Прототипът на Gladiator е оборудван с 5 427-кубиков V8 Chrysler Hemi с мощност 300 к.с. при 5 200 об./мин., но за "серийния" автомобил се предвижда монтирането на V-осмак от Cadillac с 305 коня при 4 700 об./мин. Скоростната кутия също е на GM - Hydra-Matic с четири предавки.Продажбите на Gaylord Gladiator започват през 1956 г. Преди това обаче дизайнът на автомобил претърпява съществена промяна. Огромните кръгли фарове са заменени от четири по-малки, обединени по двойки в общ овал.

По-ковненционални стават и предните калници, които вече покриват колелата с почти правоъгълните си арки. 544-те Нм на двигателя на Cadillac успяват да ускорят тежкия над 1 800 кг автомобил до 192 км/ч, а за достигането на 100 км/ч са му нужни точно 10 секунди. Качеството на изработка и разкоша на оборудването нямат аналог в американската индустрия по това време, но в каталога на Gaylord за 1956 г. в графата "цена" се мъдри цифра, която може да изправи косата. Gladiator струва $17 500, точно $14 035 повече от Chevrolet Corvette. Тук историята на този уникален автомобил тръгва в две посоки. Данните са противоречиви, но за най-меродавни се смятат сведенията, че са произведени 4 или 5 бройки. Днес е известно местоположението само на две от тях. Едната се съхранява в Early American Museum в Орландо, Флорида, а другата е забелязана за последен път в Германия.

* (лат.) “Осъдените на смърт те приветстват”

Димитъръ ДИМИТРОВ
[email protected]