MORRIS 1800

След края на Втората световна война автомобилната компания, създадена от Уилиям Морис през 1913 година, изпада в тежка финансова зависимост. Така единственият изход за оцеляването й е обединението на Morris и Austin. Двете фирми основават концерна British Motor Corporation (BMC). В резултат на това сливане моделите им се унифицират, но продължават да се продават под различни марки. През 1968 година тогавашният гигант Leyland купува концерна BMC, като веднага след това името на компанията е променено на на British Leyland. Новото ръководство веднага започва серийно производство на модела Morris 1 800, който е модифицирана версия на Austin от 1964 година. По същото време тази кола под марка Austin става автомобил на годината на Острова. Въпросният Morris се произвежда до 1975 година, като от него са направени само 95 271 бройки. Тази цифра го превръща в сравнително рядък екземпляр. Днес подобни возила са на изчезване, но хубавото е, че в България има един, който попада в ръцете на Орлин съвсем случайно. Настоящият собственик се сдобива с масивния седан не от другаде, а от вторични суровини. Колата е в доста окаяно състояние, но е напълно комплектована. Следва няколкомесечен труд, немалко средства и Morris-ът вече прилича на добре запазен класически автомобил. Реставрацията се свежда до изкърпване и боядисване на купето, освежаване на салона и основна профилактика на двигателя. Единствените неоригинални части са задните светлини, които са "взети" от Wartburg 353, но много приличат на автентичните. Все пак Орлин е твърдо решен да замени и тях, но намирането им не е лесна работа.

Автомобилът е оборудван с редови четирицилиндров агрегат с обем 1 798 см3. Именно от там произлиза и моделният му номер. Мощността на агрегата, който е с долен разпределителен вал, е 83 к.с. при 5 200 об./мин. Скоростната кутия е механична четиристепенна, напълно синхронизирана. Странно решение е куплирането в общ блок на трансмисията, съединителя, диференциала и мотора. По този начин те се мажат от общо масло. Някои специалисти твърдят, че тази схема е измислена от Peugeot през 1965 г., но въпросът е спорен. Още едно интересно решение е окачването на автомобила. Там липсват познатите ни пружини и амортисьори. Няма и ресори. Подобно на някои версии на Mini Cooper каросерията "лежи" на шасито посредством система, наречена Hydrolastik. С други думи окачването е хидравлично, но липсва помпа, както е при Citroen, например. Налягането в сферите е постоянно, като колелата са свързани на принципа на скачени съдове - предно дясно със задно дясно и предно ляво със задно ляво. Автомобилът е слязъл от конвейера през далечната 1968 г. и в момента вече живее втори живот.

Радославъ СЛАВЧЕВЪ
[email protected]