Daihatsu Feroza

В по-голяма част от света името Daihatsu звучи познато. Хората обаче са чували също така и за цунами, якудза, сепуку и куп други понятия, с които се свързва Страната на изгряващото слънце. Извън родината си тази относително малка автомобилна компания се подвизава с репутацията на производител на малолитражки с размерите на пазарски чанти. В сравнение с останалите японски марки Daihatsu спокойно може да мине за екзотика. В България, например, значително по-често може да се види Porsche, но малцината собственици на Cuore, Charade и Applause се кълнат, че такава фрапираща липса на популярност е меко казано незаслужена. В това отношение техните отзиви съвпадат почти напълно с мнението на специалистите - Daihatsu са едни от най-качествените коли, правени някога. Дори по японските стандарти... Защо тогава почти никой не си спомня за тази марка, когато реши да купува употребявано возило?Добре известно е, че в съвременното автомобилостроене случайни играчи няма. Изключителната здравина на всичко с щампата Daihatsu се обяснява с простичкия факт, че от близо 40 години компанията всъщност е подразделение на Toyota. По неясни причини повечето дилъри на марката предпочитат да спестяват тази подробност, а очевидно и самата фирма води подобна политика. Марката Daihatsu съществува от 1907 г., доста преди основаването на гиганта, чиято собственост е в момента. Освен това винаги е имала своя собствена производствена програма, макар в голяма част от нея да се използват компоненти и възли на Toyota. Точно такъв е случаят от 1975 г., когато Daihatsu решава да започне производство на компактни всъдеходи. За тяхна технологична база са взети наготово дребните джипки от гамата на компанията-майка. Така се ражда серията F, която не след дълго излиза и на световния пазар под имената Taft и Wildcat. Тези всъдеходчета от категорията на Suzuki Samurai се радват на изключителна популярност в Азия и Австралия, но така и не пробиват в Европа и Щатите. За да догони конкуренцията, в началото на 80-те Daihatsu реши да се пробва с по-сериозен джип и лансира Rocky. Само няколко години по-късно обаче се оказа, че малките всъдеходи се превръщат в неудиржима мода и в централата на компанията върнаха лентата назад. Така през 1989-а на бял свят се пръкна Feroza, призвана да яхне вълната и най-сетне да прати Daihatsu там, където є мястото - на върха.

Е, симпатичната джипка така и не се превърна в хит. Дори напротив. В сравнение със Suzuki Vitara Feroza е направо бутиков модел. За сметка на това компанията остана вярна на традициите и в продължение на 9 години произвежда един от най-здравите автомобили с повишена проходимост в света. За разлика от малкото си конкуренти джипът на Daihatsu с пълно право може да се окичи с определението всъдеход. Класическата конструкция с мощна рама практически не се среща при съвременните возила от този тип, а със способностите на Feroza в пресечен терен трудно могат да се мерят значително по-именити офроудъри.

Без да претендира за върхови постижения в технологично или дизайнерско отношение, джипката на Daihatsu изненадва с изключително качество на изработката. Съществена роля за това изиграва фактът, че Feroza се произвежда единствено в Япония и никъде другаде по света. Произвежда се с три вида

каросерия

с три врати, твърд снемаем покрив или обикновен гюрук. При носеща конструкция от този тип антикорозионната защита на купето има само естетическо значение, защото здравината на рамата е напълно достатъчна за дълъг живот. Въпреки това Feroza е подготвена отлично и корозията засяга каросерията крайно рядко, главно при удряни екземпляри. Ауспухът, разбира се, е друга тема, както при почти всяка кола, карана предимно в града.

Гледана отстрани, джипката на Daihatsu създава илюзията за значително по-малък

салон

отколкото всъщност притежава. Във Feroza спокойно могат да се возят четирима, макар и без багаж. Интериорът и изработката му са типично японски - никаква екстравагантност и безупречна сглобка. Удобството съответства напълно на стандартите на класа, като не са спестени и някои атрибути, присъщи за значително по-големи всъдеходи. На арматурното табло например има кренометър. Салонът е уютен и даже може да мине за комфортен, ако не беше твърдата возия. В някои модификации твърдостта на окачването може да се регулира в зависимост от пътните условия и натоварването на автомобила, но дори с такава екстра Feroza вози като табуретка.За девет години на конвейера всъдеходчето на Daihatsu се екипира с един-единствен

двигател

Скромният 1.6-литров агрегат се произвежда в две версии, от които до Европа достига само по-мощната с 16 клапана и електронно впръскване на горивото. С карбураторни модификации са снабдявани предимно азиатските пазари и то в самото начало на производството. Противно на всички очаквания, този напомпан до 95 к.с. мотор е разположен надлъжно в тесния отсек под предния капак и заема почти 90% от пространството там. Това затруднява максимално обслужването му, което, слава богу, се налага крайно рядко. Агрегатът притежава удивително жив характер и се справя без проблеми със сравнително тежката каросерия на Feroza.

Удачно подбраните предавателни числа осигуряват на джипката съвсем приличен ряз в градски уславия и доста мускули извън пътя. Силите на всъдеходчето обаче стигат дотук. При скорости над 110 км/ч моторът започва да се задъхва, а и високият център на тежестта започва да си играе лоши шеги. Стрелката за нивото на бензина пък видимо започва да се движи в низходяща посока.

Онези, които са си имали вземане-даване с Daihatsu, знаят добре с какъв ресурс разполагат иначе скромните двигатели на компанията. Освен със здравината си, тези агрегати са прочути с липсата на каквито и да било пропуски в изработката от сорта на пропускащи гарнитури. Моторът на Feroza може да пострада само в два случая. При скъсване на ангренажен ремък сложният 16-клапанов газоразпределителен механизъм се поврежда изключително тежко, а заради малкия работен обем и високите натоварвания прегряването понякога има скъпоструващи последици.

Както всеки друг автомобил с повишена проходимост, Daihatsu Feroza също изисква специален преглед на

трансмисията

преди покупка. Конструкцията є е сравнително проста - липсва междуосев диференциал, но натоварванията в пресечен терен, където джипчето се чувства в свои води, често водят до износване. Не са рядкост и случаите, когато Feroza се ползва за буксиране на каравани. В този смисъл наличието на теглич надали трябва да радва особено кандидат-купувача.

Да се съсипе Daihatsu Feroza не е лесна работа. Дори при душманска експлоатация и липса на елементарни грижи състоянието на японското всъдеходче може да бъде задоволително. Единственият проблем са резервните части, които се намират изключително трудно и на съответните цени. Точно заради тях собствениците рядко си правят труда да отстраняват и дребните дефекти, които моделът показва. Между другото, в свободен превод Feroza значи “желязна”...

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]