Пролетарий

Производството и търговията с реплики и киткари никога няма да създаде грижи на големите производители и изтъкнатите марки в бранша с престижни возила. Подобна форма на задоволяване на търсенето на пазара изглежда прекалено "кокошкарска" на сериозните играчи, за да ги притесни. Въпреки това обаче, фирмите, които предлагат подобни пакети за самостоятелна сглобка в гаражни условия или пък готови плексигласови копия с механика от автомобилните гробища, са толкова много, че хляб в тая работа очевидно има. Явно и бизнесът им върви, след като според статистиките в момента по света се движат 150 000 бройки от култовата Cobra, от които оригинални са не повече от 1 400.

Напоследък на пазара на подобни возила се наблюдава и друг интересен феномен. Голяма част от тунингателиетата и фирмите, предлагащи комплекти за индивидуална сглобка, започнаха да вадят собствени разработки. Достатъчно красноречив пример докъде води постоянството и натрупаният опит дава американската Saleen, която допреди само пет години "биеше инежкции" на стандартни Mustang-и, а днес предлага втория по скъпотия модел в света S7.

Точно към другия полюс се стреми сравнително младата Factory Five Racing (FFR). Компанията - също американска - съществува от десетина години, които до този момент е уплътнявала с изработка на комплекти за реплики на споменатата вече Cobra, поръчкови части за тунинг на серийни щатски модели и общо взето всичко свързано с коли, от което може да падне някой долар. Днес компанията има три сгради в "Уеърхам индъстриал парк" недалеч от Бостън, Масачузец, с обща площ около 3 900 м2, където се трудят близо 50 специалисти. Тяхната едничка цел към момента е да създадат истински суперкар, който да може да си позволи всеки средностатистически американец с $30 000 в сметката.

Миналото на киткар-производител не носи много дивиденти на мераклиите да навлязат в пазара на суперавтомобили. Над подобни начинания винаги виси сянката на плексигласовите панели, лепени връз шасита от стари бракми. FFR логично бяга от този имидж, като от месеци наред разпраща по медиите своеобразен бюлетин, проследяващ развитието на проекта GTM. Всеки един от пресрилийзите не пропуска да напомни, че компанията не е някой си гаражен ентусиаст, а сериозен технологичен център с висококвалифициран персонал. Единственото свързващо звено между нея и фирмичките за отливане на пластмасови каросерии била формата на разпространение, която позволявала да се снижи крайната цена. Как? Ами като доставят колата в насипен вид по добре позната традиция. За сметка на това обаче, клиентът получавал готова пространствена рама от стоманени профили, алуминиеви панели и състезателно окачване с амортисьори Koni. Така екипиран, комплектът можел да се допълни с всякакви силови агрегати от гамата на GM като се започне с 5.7- и се стигне до 7.0-литровия блок на концерна. В допълнение се изисквало само да се намери трансаксъл G50 от Porsche 911, който пасвал много по-добре от аналогичния възел на Corvette и - voila! - същински американски суперкар.

Според сметките на FFR готовият GTM излиза под $30 000, като сумата може да се съкрати допълнително с използването на части втора употреба. Самият високотехнологичен кит струва $19 990 и само изборът на купувача за двигател и допълнително оборудване го оскъпява. В момента компанията провежда усилени тестове на третото поред "муле", което показва по-добри показатели на прилепващ ефект от Ferrari 360 Modena в аеродинамичния тунел (151 срещу 133 кг при скорост 240 км/ч), и отлична поносимост на шасито на мощност 550 к.с. Оборудваната с малкия блок на GM версия (350 к.с.) ускорява за "около 3 секунди" и изминава 400 метра за 11.

Във FFR са особено горди с външността на GTM, която действително хваща окото, макар и с някои очевадни заемки от Maserati MC12. Компанията се надява да реализира първите поръчки за своя супер-кит в началото на следващата година и категорично заявява, че готови автомобили няма да се предлагат. Доколко подобна пазарна политика има основание, остава спорен въпрос. Както впрочем и самата концепция "суперкар за пролетариата".

Димитър Димитров
[email protected]