Hyundai Terracan

Конструкцията на някои автомобили се оказва толкова сполучлива, че оцелява в продължение на десетилетия. Добър пример за такова дълголетие е Mitsubishi Pajero. Японците го разработиха още в края на 70-те години на миналия век. След като преодоля най-свирепите състезателни изпитания на пресечен терен и се доказа като един от най-способните всъдеходи в света, през 90-те ветеранът продължи да се произвежда без никакви изменения под марката HDPIC (Hyundai Precision & Ind. Co.) Galloper. През 1998 г. корейците модернизираха външността му и започнаха да го продават в чужбина. Моделът се задържа на ковейерите до 2003-та, но дори и 21 години след появата на първообраза някогашното Pajero не бе пенсионирано окончателно. Генетичният му фонд бе наследен от Terracan, неоправдано наричан първия самостоятелно разработен корейски всъдеход. Всъщност в основата си "Владетелят на земята" представлява същото високопроходимо страшилище с рамна конструкция, богато оборудване за преодоляването на всякакви препятствия извън пътя и ръбата каросерия, чиито продажби започнаха през 1982 г. Разбира се, за дългия си живот този автомобил претърпя множество подобрения, стана по-цивилизован и даже протегна ръка към лукса.

Terracan бе показан за първи път на салона в Сеул през 1999 г. под името Highlander. До началото на серийното производство през 2001-ва прототипът бе преобразен чувствително и на купувачите бе предложен всъдеход с доволно консервативен дизайн, който подсказва недвусмислено за способностите му за придвижване във всякакви пътни или безпътни условия. В угода на модата

каросерията

е опасана с обилно количество пластмасови молдинги. Ефектни са и вършат работа, защото предпазват долната є част и вратите от наранявания, но не са никак евтини за смяна. Доколкото изобщо има значение за всъдеход с отделно шаси, купето притежава дори по-надеждна защита против от Galloper, а за сравнение с първото Pajero и дума не може да става.

За разлика от предшественика си Terracan съществува само във версия с дълга база. Наследството на джипа на Mitsubishi си личи по характерната ниска линия на прозорците. Наред с това усърдната работа на корейските конструктори прави впечатление с дребни, но важни детайли като елегантните дръжки на вратите, които работят безупречно. Вратите се затварят с приято глухо хлопване, което създава усещане за качество. В зависимост от модификацията

салонът

Terracan може да предложи пет или седем места. Луксът в по-скъпите версии не е бил жален. Те разполагат с кожена тапицерия и декоративни вложки от нелоши имитации на дърво. Съвсем в традициите на азиатския прагматизъм вътрешната архитектура е опростена до максимум, като акцентът определено пада върху функционалността и ергономията. Перфекционистите надали биха останали във възторг от качеството на материалите, но упреци към прецизността на сглобката трудно могат да се отправят. Комфортът също е на ниво, като на задната седалка в пълно удобство се побират трима пътници. Видимостта се гарантира от високата позиция на водача, удобните кресла, огромните странични огледала и прегледно организираните показателни уреди.

Както може да се очаква от корейски автомобил в тази ценова категория,

оборудването

ще остави малцина недоволни. Хубавото е, че многобройните екстри работят безпроблемно. Единственото изключение са спорадичните откази на централното заключване, отбелязани при някои екземпляри.

В повечето европейски страни Terracan се продава единствено със самостоятелно разработения от Hyundai 2.9-литров турбодизелов

двигател

CRDi с мощност 150 к.с. (163 след модернизацията от 2004-та), снабден с горивна система Common rail. В подобно решение има сериозна доза логика, тъй като останалите мотори, монитрани на модела, имат прекалено специфична клиентела. Далеч не всеки може да се справи с разхода на 3.5-литровия V-образен шестак с мощност около 200 к.с., а старият нафтов агрегат на Mitsubishi 4D56 с ходов обем 2.5 литра и 99 коня осигурява прекалено вяла динамика и макар да се слави с огромен ресурс, може да посрещне само нуждите на сърцати почитатели на офроуда заради приличния си въртящ момент от 240 Нм.

Като всеки друг съвременен дизелов двигател, най-популярният CRDi показва някои капризи. Особено важно е да не се експериментира с качеството на горивото. Калпавата нафта и наличието на вода в нея бързо повреждат скъпата помпа и чувствителните дюзи на инжекциона. Използването на добавки подобрява донякъде положението, но единственото правилно решение си остава зареждането на бензиностанции с проверено качество на дизела. Смяната на ангренажен ремък на всички мотори непременно трябва да включва и монтаж на нови обтягащи ролки, най-малкото за да се избегне повторно заплащане на процедурата. Най-малкият дизелов агрегат се нуждае и от обновяване на ремъка на балансиращия вал, тъй като ако се скъса, парчета могат да увредят и ангренажния с твърде неприятни последствия.

Онези купувачи, които са хвърлили око на Terracan, трябва да свикнат с мисълта, че поддръжката на сериозен всъдеход излиза по-скъпо от тази на лека кола. Това важи на първо място за

трансмисията

и силовото предаване. Моделът се екипира както с механична, така и с автоматична скоростна кутия. Видът задвижване също има няколко варианта. По-консервативният от тях носи името EST (Electric Shift Transfer) и представлява система, при която предният мост се включва без наличието на междуосев диференциал по осмотрение на водача. Terracan може да се екипира и с ATT (Active Torque Transfer). При нея двойното предаване е включено постоянно, а за разпределението на въртящия момент между двете оси се грижи електромагнитна муфа с електронен контрол. В нормални условия задвижващи са само задните колела, а при загуба на сцепление мощността се пренасочва към предния. И двата типа трансмисия разполагат с понижени предавки. В много редки случаи може да се попадне на модификации само със задно предаване, предназначени за американския пазар, които са всъдеходи само на външен вид.

Ако се изключат проблемите с диференциалите с повишено триене, монтирани срещу допълнително заплащане на някои екзепляри, всички системи работят безотказно и заслужават много висока оценка за надеждността и ефективността си. Естествено, спазването на правилата за експлоатация трябва да се спазват по подразбиране. Предният мост на модификациите с EST трябва да се включва само на достатъчно хлъзгави покрития, а маслото в диференциалите и раздатъчната кутия да се сменя на всеки 60 000 км.

Като пълноправен наследник на Mitsubishi Pajero Hyundai Terracan очаквано демонстрира образцова надеждност. Мераклиите обаче не бива да забравят, че експлоатационните разходи по подобен автомобил съответстват на капацитета му и ако нямат нужда от сериозен всъдеход, по-добре да се ориентират към Santa Fe и модели от неговата категория.

Димитър Димитров