ОКА

Всеки интересуващ се от автомобили е виждал руското мини автомобилче, носещо името ОКА. На практика тази малолитражка се явява една от малкото оригинални разработки на СССР, въпреки че и при нея за база е използван модел на Daihatsu. Двигателят е от ВАЗ, но най-грубо казано е срязан на две части и е използвана само едната.

Малцина обаче знаят, че малката ОКА от 1987 година има свой предшественик, който се появява на бял свят почти 37 години по-рано. Историята на първата ОКА е следната. През 1952 година един руски инженер на име Яшчикевич, който по онова време завежда катедра в института НАМИ, се захваща с конструирането на малко градско автомобилче. За основа е използван “пленен” от Втората световна война Adler Trumpf Junior. Колата има предно предаване, което определя и задвижването на първата ОКА. Двигателят, подобно на познатия автомобил, е получен чрез отрязване на два цилиндъра от оригиналния четирицилндров, което намалява мощността на автомобила до едва 15 к.с. Този проект обаче е спрян лично от Сталин, който предпочита да се хвърлят усилия в разработката на модела Волга М21, вместо да се правят някакви смешни колички. Така проектът Ока влиза в архива на НАМИ, но не за дълго. Към него се връщат в края на 1953 г., след смъртта на Сталин. В Ижевския завод започват изпитания на колата, а малко след това пускат автомобилчето на конвейера. От 1954 до 1958 г. са произведени около 1200 автомобила ОКА. Обновеният модел е с мощност 22 к.с. и достига максимална скорост от 90 км/ч. Средният му разход на гориво е около шест литра на сто километра пробег. През 1957 година гениалният английски конструктор и автор на бъдещия бестселър Mini Алек Исигонис е поразен от ОКА и дори си купува един от 1200-те екземпляра. За съжаление обаче днес не е останал нито един добре запазен екземпляр. Съвсем наскоро руски любители на ретро класиката откриват един от тези автомобили, който обаче е в трагично състояние. На силно увреденото купе ясно се вижда табелата с щамповано име ОКА и годината на производство - 1956-а. Това силно мотивира руските запалянковци и след проучване в архивите на НАМИ се хвърля светлина върху тази забравена страница от руската автоистория.

Радославъ Славчевъ