България може да се откаже от Бургас-Александруполис

Георги Велев

България може да се откаже от участието си в петролопровода Бургас-Александруполис, след като разходите по неговото строителство бъдат възстановени. Това е записано като договореност, постигната между България, Гърция и Русия, в спогодбата за строителството на петролопровода. Документът бе подписан в Атина през март 2007 г. от представители на трите държави и вече е качен на интернет страницата на гръцкия парламент.
В спогодбата е записано още, че всяка една от страните -участнички в проекта, може да се откаже от нейния дял, но преди това трябва да има писменото съгласие на останалите два участника в проекта.

По данни на руската страна възстановяването на вложените инвестиции в проекта ще стане до 12-ата година от пускането на тръбата в експлоатация. Мажоритарен участник в проекта е Русия. Нейните компании - „Транснефт“, „Роснефт“ и „Газпром нефт“, си поделят поравно 51-процентния дял в тръбата. От българска страна собственик на 24,5% от проекта е държавната „Техноекспортстрой“. Участието на гръцката държава в проекта е само 1%, а останалите 23,5% се падат на частния консорциум Helpe-Thraki.

В спогодбата е записано, че от момента на създаването на Международната проекта компания за тръбата всяка една от страните участнички може да прехвърли изцяло или частично дела си на компании, произвеждащи петрол. Интерес към българския и гръцкия дял до момента е проявил Казахстан. Това бе потвърдено при посещението на бившия български външен министър Ивайло Калфин в азиатската страна през септември 2007 г.

За постигането на по-добра икономическа ефективност на проекта по време на строителството му трите страни се задължават да облекчат максимално от такси Международната проектна компания – Trans Balkan Pipeline (TBP). Така в спогодбата е записано, че вносът на стоки и материали, необходими за петролопровода, се освобождава от ДДС. В документа има и член, според който в началото на експлоатацията на петролопровода по него ще преминават по 35 млн. т нефт годишно.

Никъде обаче не е определено каква ще бъде транзитната такса за България и Гърция. Руското предложение бе тя да е по един долар за всеки пренесен тон петрол, но то не е одобрено още, коментира Александър Тараканов, изпълнителен директор на TBP. Никъде в документа не е уточнено и корабите на кои страни могат да участват в транспортирането на нефта. Според Тараканов българската страна не може да превозва петрол през Черно море, защото пазарът вече е разпределителен между компании от други страни.
По време на българо-руската икономическа комисия руската страна също обясни, че България може да се откаже от участието си в Бургас - Александруполис. Вие сте суверенна държава и имате възможност и право да се откажете от проекта, ние никога не сме изключвали този вариант, каза руският енергиен министър Сергей Шматко. По думите му това може да се случи, ако оценката от ОВОС-а, който се направи на тръбата, се окаже отрицателна. Бъдещето на TBP е под въпрос и поради факта, че България не е платила своята вноска от над 5 млн. евро в дружеството. Ако това не стане до края на годината, петролопроводът Бургас-Александруполис ще си остане само на хартия. Шматко опроверга изказванията, че руската страна е готова да плати българските вноски в компанията.

Междувременно от срещата в София на смесената българо-руска комисия стана ясно, че Русия отново изразява готовност да осигури проектното финансиране на АЕЦ „Белене“. Оттам дори няма да искат държавни гаранции по проекта, обясни Шматко. Той добави, че руските фирми продължават да изпълняват поръчки за оборудването на втората българска атомна централа. Нашият интерес е да се реализира един проект, който ще ни осигури участие на европейския пазар, и сме готови да поемем риска, добави министър Шматко. До края на март 2010 г. е удължен срокът на споразумението между НЕК и руската компания „Атомстройекспорт“ за изграждане на АЕЦ „Белене“. Предварителният договор, подписан през ноември 2006 г., изтича в средата на януари. Отказването на германската компания RWE от проекта, финансовите затруднения на българската страна и нуждата от време за провеждане на нова процедура за избор на стратегически инвеститори са наложили удължаването на стария договор с три месеца.

Страната ни не се е отказала от нито един от трите енергийни проекта, каза след заседанието на комисията енергийният министър Трайчо Трайков. Българските експерти са се запознали с предложението на руската страна за увеличаване на капацитета на газопровода „Южен поток“ от 31 на 63 млрд. куб. м газ годишно.