Ще има ли тунел под "Шипка" ?

Стара планина е разположена по цялата дължина на България и в инфраструктурен смисъл разделя условно страната на Северна и Южна България. Именно думата "условно" обаче буди недоумение у водачите, на които им се налага да прекосяват Балкана с автомобил.

По статистически данни проходите през Стара планина, през които са прокарани пътища, са осемнайсет на брой. Ако чужденец прочете тази информация и има бегла представа за географията на страната ни, ще си каже, че предвид ширината на България, бройката съвсем не е малка.

У нас обаче се знае добре, че повечето от проходите се намират в изключително лошо състояние. Пътната настилка е под всякаква критика, а безобразно многото завои, недостатъчната ширина на платното и нередовното снегопочистване допълват факторите, вгорчаващи живота на шофьорите.

Един единствен път, прекосяващ Балкана, отговаря на европейските критерии, които иначе така целеустремено гоним. Благодарение на немалкото виадукти и тунели магистрала "Хемус" спестява много време и нерви. И тук обаче може да се отвори една скоба, защото едва ли някой си спомня момент, когато всички платна по въпросния аутобан да са били отворени едновременно. Предвид състоянието на останалите проходи обаче не можем да имаме претенции към северната магистрала.

"Арабаконак" и "Хаинбоаз" са другите два прохода, които много условно можем да определим като нормални за преминаване. Останалите петнайсет се нуждаят от сериозна рекунструкция и обновяване. Ако живеехме в нормална държава, тези пътища отдавна щяха да са съобразени със съвременните мерки за безопасност и пътни стандарти. Да, ама не живеем в такава страна. У нас всичко става бавно или въобще не се случва.

През 2008 година се заговори за тунел под прохода "Петрохан", който ако беше направен щеше да съкрати със 100 км разстоянието от Видин до София. Този проект обаче беше отхвърлен, като от "Пътна инфраструктура" заявиха, че инвестицията не е оправдана, при положение, че се работи върху изграждането на четирилентов път от Дунав мост 2 до Ботевград.

Сега, една друга идея, датираща още от края на 19 век отново излезе на дневен ред. В най-новата ни история темата за изграждане на тунел под Балкана е възродена от кмета на Габрово Иван Ненов, като през 1994-а дори символично е направена и първата копка. Впоследствие с реализацията на проекта се ангажират правителствата, и на Беров, и на Костов, но и двете не направиха нищо съществено. Виденов тотално вкара проекта в глуха линия с аргумента, че такъв тунел „не стои на дневен ред“. В началото на годината обаче премиерът Борисов заяви: "Ако имаме втори мандат, ще направим и тунела под Шипка". Но всичко отново си остана само на приказки.

Единствената нотка на надежда, относно по-лесното преминаване през Балкана е съвсем "пресното" изказване на министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, според което тунелът под връх Шипка е един от приоритетните обекти на правителството за следващия програмен период и до края на следващата година трябва да получи разрешително за строеж.

Ако това предложение бъде подкрепено с конкретни действия, то с тунелът под Шипка ще се подобрят значително транспортните комуникации между Северната и Южната част на страната. Освен това съоръжението ще благоприятства интегрирането на националната с европейската транспортна система и преодоляването на различията и изостаналостта на отделните региони.  Не е тайна, че с развиването на пътната мрежа в посока Север - Юг ще бъде преодоляно и обезлюдаването на големи територии в северната част на страната.

Проекти има, но на този етап те са само на хартия. А какво е нужно за да може думата "условно" да си дойде на мястото - финансови средства и воля от страна на правителството. Защото ако това не се случи, сега съществуващите проходи ще продължават да разделят вместо да свързват страната ни, ще продължават да създават трудности на обикновените хора, на бизнеса и не на последно място ще си останат предпоставка за сериозни пътно-транспортни произшествия.

Проходи през Стара планина от изток на запад

1. Понорийски проход - Намира се по пътя от Бургас за Варна през Обзор. Това е един от основните пътища, свързващ южното със северното Черноморие. Отворен е през цялата година.

2. Дюлински проход. Намира се по пътя от Варна за Каблешково и Южна България. Основното движение на камиони от и за Варна минава оттам. Отворен е през цялата година.

3. Айтоски проход. Намира се по пътя от Айтос за Шумен и Варна. Движението на автомобили е слабо поради изключително лошия път. Проходът е отворен за преминаване през цялата година.

4. Ришки проход. Намира се по пътя от Карнобат за Шумен. Пътната настилка също е много разбита, но движението е натоварено. Отворен за преминаване през цялата година.

5. Върбишки проход. Намира се по пътя от Петолъчката за Шумен през с. Върбица. Поради състоянието на пътя е почти неизползваем. Отворен за преминаване през цялата година.

6. Марашки проход. Намира се по пътя от Петолъчката за Омуртаг. Всъщност това е нормален за нашите разбирания проход, но с доста опасни завои.

7. Аврамовски проход. По състояние и структура е сходен с Марашкия.

8. Котленски проход. Отворен през цялата година, труден за преминаване.

9. Проход "Вратник". Намира се по пътя от Сливен за Елена. Този път е почети непроходим.

10. Твърдишки проход. Намира се по пътя от Твърдица за Елена. Движението по него е доста слабо.

11. Проход на републиката ("Хаинбоаз"). Намира се по пътя от Гурково за Велико Търново и представлява най-пряката шосейна връзка между границата с Румъния при Русе с Турция и Гърция, заради което е един от проходите с най-натоварено движение. Отворен е през почти цялата година.

12. Шипченски проход. Намира се по пътя от Казанлък за Габрово. Движението на автомобили по този път е натоварено. Отворен за преминаване през цялата година.

13. Троянски проход ("Беклемето"). Намира се по пътя от Кърнаре за Троян. Това е най-високият трако-римски път на Балканите, част от пътя Ескус – Филипопол. Зимно време проходът е затворен.

14. Златишки проход. Намира се по пътя от Златица за Етрополе. Движението е слабо, настилката - лоша. Зимно време проходът е затворен.

15. Ботевградски проход ("Арабаконак"). Намира се по пътя от София за Ботевград. Движението е доста натоварено, но структурата на пътя и настилката са сравнително добри. Отворен е целогодишно.

16. Проход "Витиня". Намира се по пътя от София за Ботевград. Пригоден за автомобили през 1934 г., дублиран от магистрала "Хемус" и служи за резервен маршрут, когато аутобанът се ремонтира. Отворен през цялата година.

17. Прохода "Петрохан". Проходът е дълъг и с много завои, но с малък наклон, затова остава проходим и през зимата, даже и при ненапълно почистен сняг. Още от комунистическо време съществуват планове за изграждане на тунел под връх Петрохан, който би улеснил многократно пътуването до северозападна България и би подобрил транспортните връзки с Румъния. Евентуален тунел би съкратил разстоянието от София до Видин със 100 км. На места пътната настилка е лоша. Частично затворен през зимата.

18. Белоградчишки проход. Намира се на границата на България със Сърбия в близост до гр. Белоградчик. Слабо натоварен.