Смело сърце

За моделите на Honda в повечето случаи могат да се кажат все хубави неща. Ако попитате един японец хвалбите му дори няма да спрат с часове, нищо че вие ще ги мислите за критики - освен ако не сте на ти с техния сърдит език.

Въпреки това автомобилите с тази марка остават по-скоро рядкост по европейските пътища. Нашите не правят изключение. Единственият по-популярен модел на Honda, който се бори с българските дупки, е Civic, и то в по-ранни години на производство.

Следва въпрос за първа сигурна сума: Коя е най-голямата лимузина на Honda на нашия пазар? Жокер? Компютърът елиминира три от възможните отговори. Правилно, Legend. И това е моделът, който си остава най-рядко срещаната Honda на нашия континент.

Не че японците не се мъчат да променят нещата. Напротив, напоследък дори направиха сериозна за схващанията в този клас модернизация на дизайна. Предницата вече гледа с по-големи очи. Бронята прави тънка усмивка в средата. Емблемата в радиаторната решетка е уголемена.

В този консервативен сегмент обаче, завладян много отдавна от Mercedes, Jaguar и други наложили се европейски продукти борбата за оцеляване е нещо като битка с вятърни мелници. Затова освен обновен дизайн Legend предлага и повече екстри в оборудването си.
Японската лимузина обаче скоро няма да може да предложи онзи имидж, който имат гореспоменатите конкуренти. А той е жизненонеобходим сред големите. Всеизвестно е, че за преуспелите мениджъри не са толкова важни отделните качества, колкото цялостния авторитет на колата - все пак не им е все едно с какво ги виждат по пътищата.

За индивидуалиста, който би могъл да се качи на нещо по-различно Legend предлага сериозно количество лукс. Кожата и дър­вото в салона са съвсем истински и скъпоструващи. Сглобката така или иначе при Honda е отлична. Шумоизолацията е на ниво луксозен сегмент.

По отношение на простора в купето може да се отбележи, че Legend не предлага кой знае колко повече от конкурентите си, макар в дължина да достига пет метра. За коленете на задните пътници разбира се не съществува никаква опасност, единственото притеснение (пак по традиция) би могло да дойде за главите на по-височките от тях.
Тъй като дължината е употребена повече за купето на багажното отделение не е останала прекалено много. Вместимостта му остава в рамките на обичайното за класа, без да претендира за нещо повече. Макар да би било добре да има повече място за багажа на петима.

Защото Legend е отличен автомобил за продължителни пътувания. Както споменахме, комфортът за ушите и очите (с изключение може би на скучноватото табло) е на ниво. Возията е това, което ще радва пасажерите през цялото време. Стегнато в известна степен, окачването плъз­га лимузината изключително стабилно по магистралата като убива колебанията след завои или вълнисти участъци моментално.

В града известен дискомфорт може да предизвика преминаването по релси (трамвайни) например, когато вибрациите достигат почти краката на пътниците. Управлението също е близо до идеалното. Освен това усилието е зависимо от скоростта, което е плюс за активната безопасност, а и за удоволствието. Към автоматичната скоростна кутия не може да има забележки. Единственото в тази насока, което може да се подобри, е замяната є с по-съвременна от тип x-tronic.

За никаква замяна не трябва да става дума при мотора. Единственият дви­гател, с който се оборудва Legend, е 3.5-литров V6. Машината може да се гордее със спокойния си и много тих ход.
Що се отнася до динамиката и тук са напълно валидни актуалните съотношения от Формула 1. Моторът на Honda е конципиран по-скоро за спокоен круиз по пистите, а не за спечелване на полпозишън.

Ако обаче си мислите, че това ще води само до едно спиране в бокса за зареждане, може да останете на пътя. Разходът на гориво не е толкова нисък. По-скоро е вярно, че 3.5-литровата машина проявява типичната за работния си обем жажда.

След границата от 100 000 лв. за цената едва ли имат толкова голямо зна­чение няколко хиляди допълнително. Това обаче не означава, че не може да се направи сравнение по отношение на предлаганото оборудване за определена сума.

За съжаление Le­gend не прескача рамките на обичайното и в тази дисциплина. Явно мениджърите на Honda стриктно се придържат към една стара бизнес стратегия, според която налагането срещу по-силни противници не трябва да е обвързано с по-ниска цена.

Каквато и да е идеята на японците обаче, ясно е чe Legend ще си остане рядкост по европейските пъти­ща. Освен ако измежду клиентите не се намерят достатъчно индивидуалисти със смело сърце.

Петър Иванов
[email protected]