Бойлерът-стрела

През 80-те години на миналия век една малка канадска компания започва производство на ограничена серия реплики на отдавна забравен автомобил. Творенията на Allard Mo­tor Co. от Мисисога, Онтарио, напомнят подозрително на бойлер, качен на мотоциклетни колела, но притежават и своеобразен брутален чар. В "казана" се намира грамаден V8 от Chrysler, а и марката на колата звучи някак познато на по-възрастните американци. Моделът J2X2 се сглобява в изключително лимитирани партиди, струва колкото нов Lincoln и в крайна сметка довежда до фалит производителя си - досущ както оригиналът 35 години по-рано.

Съдбата на марката Allard винаги е била свързана с Америка. Преди Втората световна война създателят на компанията Сидни Алард е дилър на Ford за Южен Лондон. Успешният бизнес дава шанс на англичанина да чеше без притеснения голямата си краста - състезанията. През 30-те той така се увлича по моторните спортове, че дори започва да конструира собствени автомобили или по-точно да компилира такива. Още тогава му хрумва да съчетае в едно мощта на американски двигател и инженерната рафинираност на европейско шаси. В резултат се раждат дузина безподобни мелези с рама от Bugatti и V8 от Ford или дори V12 от Lincoln Zephyr. Войната временно разубеждава Алард да предприеме серийно производство.

Още през 1945 г. обаче англичанинът запретва ръкави и основава Allard Motor Company Ltd. с едничката цел да реализира мечтата си. Конструкторската му формулата е съвсем проста - двигател V8, здраво шаси и четири колела. Останалото може да отпадне. За кратко време са създадени няколко прототипа с мотори на Mercury, Oldsmobile и даже форсирани агрегати от камиони на Steyr. В периода 1946-49 г. Алард с успех продава серията К. За да намали разходите си, той използва възможно най-много възли и детайли от Ford. За задвижване се използва четирилитров V8 от Mercury с мощност 100 к.с. Малка партида от модела се оборудва даже с шестцилиндрови двувалки от Jaguar, но ко­лата дори не се доближава до идеята на създателя си за без­компромисен спортист въп­реки нелошите постижения в местните шампионати.

Истинският Allard се прък­ва на бял свят през 1950 г. и носи обозначението J. Грозен е като врабче, налапало кюнец, но прави за смях дори новоизлюпения аристократ Ja­guar XK120. Не само излъчването на J2 е брутално. Механиката на колата остава образец за грубост и здравина до ден-днешен. Предното окачване например е независимо, но ефектът е постигнат посредством простото разделяне на стандартен твърд мост на две. С тази ви­со­ко­технологич­на задача е натоварен един от приятелите на Алард, който "разрязва" предната ос на един Ford Anglia и монтира двете половини на шасито. Калниците приличат на велосипедни и по-скоро влошават обтекаемостта, отколкото да способстват за по-лесното преодоляване на въздушните потоци. Това обаче не представлява никакъв проблем, защото автомобилът разполага с предостатъчно мощ. Под предния капак обикновено боботи V8 от Mercury, но J2 печели американския пазар с далеч по-съвременния 5.4-литров агрегат на Cadillac с горен разпределителен вал.

Новият Allard предизвиква сензация още в годината на дебюта си благодарение на изненада, която никой друг не е устройвал на състезателния фронт. J2 се класира на престижното трето място в митичната надпревара в Льо Ман, изминавайки 24 часа със средна скорост 141.200 км/ч. Зад волана седи самият Сидни Алард, който се превръща в единствения пилот в историята на състезанието, печелил призово място с кола собствена разработка. След фурора поръчките започват да валят, като основната част от колите заминават за богатите Щати.

Идилията обаче не трае дъл­го. В началото на 50-те във Великобритания е приет закон, облагащ автомобилите с цена над 1 000 паунда с допълнителен данък, а оттатък Атлантика се раждат достойни съперници на английския спортист. Дребните серии, в които се сглобява J2, го оскъпяват неимоверно в сравнение с масовите модели на Jaguar и през 1954 г. поръчките спадат катастрофално.

Сидни Алард прави отчаян опит да се върне на американския пазар с гиздавия Palm Beach - пълен контрапукт на J2, макар и използващ същата механика. Новакът струва само Ј1 200 срещу двете хиляди на предшественика си, но се комплектова с далеч по-скромни четири- и шестцилиндрови двигатели от европейските модели на Ford, което го погребва още преди да го качат на кораба за Америка. Производството се тътри до 1957 г., след което Алард се насочва към друг тип екстремни возила. Той създава първия изцяло европейски драгстер, а до смъртта си през 1966 г. ръководи успешен бизнес с турбокомпресори.

Димитър Димитров
[email protected]