Спомени за съветското Ferrari

През 60-те години на миналия век Съветският съюз е на върха на технологичната си мощ. Страната строи огромни заводи, електрически централи и праща ракети в Космоса.

През 1962 г., когато се състои първият в историята групов полет на корабите Восток-3 и Восток-4, а Нобеловата награда за физика получава съветският учен Лев Давидович Ландау, на състезателните трасета се появява ЗиЛ-112С. Както във всичко друго, СССР се старае да не изостава от останалия свят дори в пистовите състезания.

112С е последният от цяла серия спортни автомобили на Завод имени Лихачова. Историята им започва още преди Втората световна война с легендарния ЗИС-Спорт. През 50-те и 60-те години на XX век флагманът на съветското автомобилостроене удивлява с крайно необичаен за онези ширини дизайн.

Ръководството на ЗиЛ поощрява ентусиастите от Лабораторията за спортни автомобили, ръководени от Сергей Василиевич Глазунов. Над колите се трудят най-добрите конструктори и художници на завода.

Ситуацията с техническата част обаче е по-сложна. Използват се съществуващи възли и агрегати от ЗИС-110 и ЗИЛ-111. Външно ЗИЛ-112С прилича доста на Ferrari 250, но отвътре... Инженерите са принудени да се справят с наличностите.

Състезателният ЗиЛ има пространствена рама от тръби и каросерия от фибростъкло. Оборудван е с 6.0-литров двигател с мощност 240 к.с. Съединителят и тристепенната скоростна кутия са взети от стандартен ЗИС-110, а предното окачване и кормилната система са приспособени от ГАЗ-21.

През 1962-ра е създадена по-усъвършенствана модификация с дискови спирачки отпред. По онова време в СССР не съществуват такъв възел, а вносът е невъзможен. В ЗиЛ решават, че ще бъде най-лесно да разработят собствена конструкция.

Не теория красивият ЗИЛ-112С може да развие 260 км/ч - немислима за онези години в СССР скорост. Руското Ferrari не може да се мери със западните аналози нито по динамика, нито по управляемост, а редом с тогавашните Grand Turismo на Mercedes-Benz и Jaguar изглежда като гаражна самоделка. Въпреки това двуместният болид отбелязва редица успехи в т.нар. съветска Свободна формула.

Заради промяна в регламента през 1964 г. на единия от двата ЗИЛ-112С е монтиран двигател от ГАЗ-13 Чайка с мощност 200 к.с. С тази кола Генадий Жарков завоюва бронза в националното първенство. Година по-късно се появява и най-успешната модификация на модела с експериментален двигател ЗИЛ-114 с мощност 260-270 к.с. С нея Жарков печели шампионата на страната във Формула-5.

ЗИЛ-112С стига и до дребносерийно производство. Няколко специално подготвени коли са пратени да премерят сили в състезания за издръжливост като 24-те часа на Льо Ман и Спа. До реален сблъсък със западната конкуренция обаче така и не се стига.

По-нататък следите на прототипите се губят. Предполага се, че са унищожени. Единият от двата оригинални автомобила от 1962-ра катастрофира и изобщо не е реставриран. Благодарение на ентусиасти от Рига обаче вторият ЗИЛ-112С се съхранява и до днес в музея на естонската писта "Бикерниеки".