Путин очерта икономическата рамка на Русия: 1% растеж и петрол по 50 USD

Руският президент Владимир Путин очерта основните параметри, с които Москва влиза в подготовката на бюджета за идните 3 години – значително по-бавен икономически растеж, дефицит около 2% от БВП и предпазлива прогноза за цената на петрола от около 50 USD за барел. Изявлението беше направено по време на съвещание по икономическите въпроси в Кремъл, проведено с представители на икономическия блок на правителството и президентската администрация.

По думите на Путин икономическата динамика в Русия като цяло се развива според очакванията на властите. Прогнозата е брутният вътрешен продукт да нарасне с около 1% през 2026 г. Данните на Росстат показват, че през второто тримесечие БВП е нараснал с 1,3% на годишна база, докато за периода януари-юли увеличението е било 0,6%.

Така руската икономика продължава да расте, но темпът е далеч по-умерен. Именно балансът между ограничаването на инфлацията и запазването на икономическата активност остава един от основните въпроси пред правителството и централната банка.

Путин заяви, че инфлацията „като цяло е под контрол“. Към 14 септември тя е паднала до 6,2%. Според президента действията на правителството и Централната банка за ограничаване на ценовия натиск вече дават резултат.

В същото време потребителското търсене остава сравнително силно. Продажбите на дребно са нараснали с 5,4% през първите седем месеца на годината, а реалните заплати през първото полугодие са се увеличили с 6,5%. Безработицата е около 2,3%, което Путин определи като равнище близо до историческите минимуми.

Особено внимание на съвещанието беше отделено на бюджета. През август федералният бюджет е приключил с излишък от 606 млрд. рубли. Според данните, представени от Путин, приходите извън нефтения и газовия сектор са се увеличили с над 18% за първите осем месеца на 2026 г.

Енергийният сектор обаче остава ключов фактор за руските публични финанси. Путин посочи, че Москва наблюдава покачване на цените на петрола на международните пазари и очаква това да увеличи приходите от нефт и газ през следващите месеци. Допълнителните средства могат да бъдат използвани за попълване на Фонда за национално благосъстояние, който изпълнява ролята на финансов резерв на държавата.

За бюджета през 2027 г. Москва обаче не залага на трайно високи петролни котировки. Путин съобщи, че разчетите са направени при цена от около 50 долара за барел, определяйки допускането като много консервативно. При тази база предварителните оценки сочат бюджетен дефицит от приблизително 2% от БВП.

Този подход дава на бюджета известен буфер: ако средните цени на руския петрол и приходите от износ се окажат по-високи от заложените, държавната хазна би получила допълнителни приходи. Обратният риск е свързан с евентуален спад на петролните котировки, ограниченията върху руския енергиен износ и развитието на международните санкции.

Подготовката на федералния бюджет за 2027-2029 г. вече е в активна фаза. Според Путин сред основните му приоритети ще останат изпълнението на социалните задължения на държавата, сигурността, отбраната и националните цели за развитие.

Икономическите показатели очертават смесена картина: инфлацията се забавя, трудовият пазар остава изключително стегнат, реалните заплати и потреблението растат, но общият темп на увеличение на БВП се движи около 1%. Това поставя все по-силен акцент върху способността на Москва да поддържа бюджетните разходи при по-слаб икономически растеж и едновременно с това да запази резерви при евентуално влошаване на външната среда.

Отделно от изказванията на икономическото съвещание, на 17 септември Путин подписа и решения, засягащи работата на чуждестранни компании в Русия. Руските активи на Auchan и Nestlé бяха поставени под временно управление на руската компания „Л.Е.В. Мениджмънт“, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на публикувания президентски указ.

Така последните решения на Кремъл показват две паралелни линии в икономическата политика – стремеж към по-консервативно бюджетно планиране при по-слаб растеж и продължаване на специалния режим за част от активите на западни компании в страната.