Как Вучич опаса Сърбия с магистрали

Сърбия превърна магистралите в един от най-видимите символи на управлението на Александър Вучич. От 2012 г. до октомври 2024 г. страната е изградила 468 километра автомагистрали и скоростни пътища, посочва сръбското Министерство на строителството, транспорта и инфраструктурата. Към юли 2026 г. в експлоатация са 1060,871 километра автомагистрали, според „Пътища на Сърбия“. Това е мрежа, която свързва Белград с Унгария, Хърватия, България, Северна Македония, Черна гора и вътрешността на страната.

Зад строителния бум стои смесен модел. Държавата възлага проектите чрез „Пътища на Сърбия“ и „Коридори на Сърбия“, а плащанията идват от бюджета, тол таксите, международни заеми и гаранции. В зависимост от трасето изпълнители са китайската China Communications Construction Company, американската Bechtel в консорциум с турската ENKA, както и европейски компании.

Китай, Европа и западните кредитори

Китайските компании получиха важна роля чрез междуправителствени споразумения. Така се изграждаха участъци от автомагистрала „Милош Велики“, включително отсечката Паковраче–Пожега, както и други транспортни обекти. Моделът ускорява възлагането, но намалява публичната прозрачност около цената, условията и контрола върху договорите. Китайските инвестиции и заеми са част от по-широкото сближаване между Белград и Пекин, което включва и железопътни, енергийни и минни проекти.

Европейското финансиране работи по различна схема. През януари 2026 г. Европейската инвестиционна банка одобри заем от 150 млн. евро за реконструкция и модернизация на около 540 километра местни и национални пътища. Проектът е допълнен с безвъзмездна помощ от 1,4 млн. евро и техническа помощ от Европейския съюз. Банката изисква прилагане на правилата за обществени поръчки и европейските стандарти.

Най-скъпият пример е Моравският коридор – 112 километра между Прелина и Пояте. Трасето трябва да свърже централна Сърбия с европейските коридори 10 и 11, като включва мостове, надлези, подлези, регулиране на речни участъци и защита от наводнения. По данни на ENKA договорната стойност е 2,2 млрд. евро. Проектът е подпомогнат със заем от 430 млн. евро с гаранция на британската UKEF, а през 2024 г. е осигурено и ново финансиране от 700 млн. евро с гаранции на MIGA.

Бързото откриване срещу контрола

Основният въпрос около качеството не е дали всички нови пътища са опасни, а дали политическият натиск за откриване преди важни дати не изпреварва техническата готовност. През юли 2025 г. участъкът Паковраче–Пожега беше пуснат за движение, въпреки че автоматичната система за наблюдение на тунела „Мунино бърдо“ не беше завършена. Правителството временно замени системата с 24-часови дежурства на пожарникари, полиция и спешна помощ. Директорът на „Пътища на Сърбия“ Зоран Дробняк заяви: „Аз, като най-отговорният, твърдя, че е безопасно.“

След откриването медията N1 съобщи за продължаващи работи в тунелите, движение през една тръба, подземни води и опасения от свлачища. Геологът Зоран Джайич предупреди, че теренът изисква допълнителни мерки заради геоложката структура, клизиштата и водите. По-късно тунелите бяха затворени за функционално тестване на системите и отново пуснати в движение. Това е конкретен случай, който не доказва проблем във всички магистрални проекти, но показва напрежението между политическия календар и строителния контрол.

Икономически ефект и политическа полза

Магистралите намаляват времето за превоз, улесняват транзита и правят индустриалните зони по-достъпни за чуждестранни инвеститори. Трафикът по сръбската автомагистрална мрежа е нараснал от 34,5 млн. превозни средства през 2012 г. до 62,5 млн. през 2021 г. Това подкрепя тезата, че пътищата са не само строителен разход, а и инфраструктура за търговията и регионалното развитие.

Цената обаче остава дългосрочна. Международният валутен фонд предупреди за натрупани задължения на „Пътища на Сърбия“ и настоя за по-добро управление на договорите, устойчиво финансиране на поддръжката и по-ясен контрол върху публичните инвестиции. Европейската комисия също отбелязва, че пътната инфраструктура е приоритет, но агенциите, които отговарят за строителството и поддръжката, не са напълно независими.

Така магистралите се оказват едновременно икономическа стратегия и политически инструмент. Вучич може да показва физически резултат – нов тунел, мост или открита отсечка – а Белград да балансира между китайския капитал, европейските стандарти и западното проектно финансиране. Следващият тест няма да бъде само колко километра ще бъдат открити, а дали ще бъдат построени навреме, на обявената цена и с контрол, който остава действащ и след церемонията.

Източници: N1, Ройтерс