Продадените чрез цесии депозити в КТБ няма да са гарантирани

Влоговете в "Корпоративна търговска банка" (КТБ), които са били продадени на по-ниска от реалната им стойност чрез цесии на други физически или юридически лица, няма да се покриват от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Придобилите по този начин депозити ще трябва да чакат да получат парите си при продажба на активите на КТБ в рамките на нейната несъстоятелност и то като кредитори, последни в списъка за обезщетяване.

Това предвижда приет в четвъртък от временната бюджетна парламентарна комисия текст в проектозакона за актуализацията на бюджет 2014 г., отбелязва Медиапул.

"С текста казваме, че придобилите вземане от банката нямат право да имат претенции към фонда", каза по време на заседанието финансовият министър Владислав Горанов. "Договорите за цесии на депозити в КТБ са напълно законни, но те са право на вземане, а не носят права на банков депозит", обясни той.

С поправката реално ще се намали значително размерът на сумата, която Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) трябва да започне да изплаща от 4 декември на собствениците на депозити в банката. По неофициална информация за 1.5 млрд. лв. са сключените в периода между поставянето на КТБ под особен надзор и отнемането на лиценза й договори за цедиране на влогове. С тях депозантите продават със сериозна редукция своите вземания от КТБ, за да спасят суми над 196 хил. лв., колкото са гарантирани от държавата.

На 1.5 млрд. лв. възлиза и недостигът на средства във ФГВБ, за да посрещне плащанията от 3.7 млрд. лв., колкото са гарантираните влогове в КТБ.

"Това е тежък лобизъм в полза на фонда, който трябва да бъде защитен от това да изплати неоснователно влог на някого", обясни Владислав Горанов пред депутатите от бюджетната комисия.

Депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров предупреди, че хората, които са сключвали договори за цесии, възнамеряват да съдят държавата и изтъкват, че законът не може да важи със задна дата. "Тези сделки вече са се случили, въпросът е как да направим така промените, че ако има дела, държавата да ги спечели", каза депутатът.

Горанов отговори, че с предлаганата промяна не се оспорва действителността на прехвърлителните сделки, а само качеството на вложител на новия титуляр. "Не казваме, че този, който е купил вземане, не го притежава. Ние казваме, че той не е направил влог в банка и няма право на обезщетение, а има вземане от търговско предприятие, но за съжаление на последно място", каза министърът.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев, който изрази подкрепа за текста, поясни, че ако въпросните суми се третират като влогове, притежателите им изпреварват поредността на останалите кредитори на банката, в това число държавата и Фонда за гарантиране на влоговете, а това е несправедливо.

"Сега този текст ги праща там, където им е мястото - на опашката след държавата, след фонда при реализирането на масата на несъстоятелността. Това е правилно и затова го подкрепяме", каза Цонев.