Българските банки не са „черни овци”

Аз категорично смятам, че банките с преобладаващо българско акционерно участие не са „черни овци” на българската банкова система и че подобна теза е в основата си неверна, манипулативна и в последна сметка вредна за страната.

Това заявява в интервю за „24 часа” финансистът Андрей Пръмов.

Банките с преобладаващ български акционерен капитал са фундаментално важни за финансовата ни стабилност и това ясно пролича в годините след 2009, когато се разрази глобалната финансова криза. Истината е, че банките с български акционери работят в силно конкурентна среда без да разполагат както колегите им от филиалите на чуждестранни банки с достъп до резервите на ЕЦБ, подчертава Пръмов.

По думите му те „работят добре, както показва и сухата статистика - общият им пазарен дял постоянно нараства, не на последно място, поради продължаващото изтегляне на чуждите капитали от страната. Българските банки компенсират отлива на чуждестранен банков капитал и отказа от банкиране от страна на чуждестранните банкови филиали, нека бъдем честни. Те заслужават преди всичко подкрепа, а не злонамерени атаки. Което не означава допускане на двоен стандарт в надзора над дейността им. Аз съм много далеч от това да бъда безкритичен към лошите практики с български акционери - кредитите към свързани лица, съмнителните обезпечения, некоректната отчетност и т.н., но да не забравяме, че тези практики не са патент само на българските банки. И нека заради една “черна овца” - КТБ, не изколваме “стадото”. Причините за фалита на КТБ не са в банковите стандарти, а в пълното им отсъствие при управлението й”, казва финансистът.

Андрей Пръмов подчертава, че „вербалните атаки за очерняне на българските банки не са от вчера, и не са случайни. Спомняме си как преди 7-8 години с внимателно манипулирани слухове и насаждана паника сред вложителите бе брутално атакувана ПИБ. Тогава атаката не успя, понеже и правителството, и банковата общност, съзряха истинския замисъл - да бъде свален валутният борд чрез разбутване на банковата система. Буквално същата атака бе разиграна срещу ПИБ и в седмицата непосредствено след поставянето на КТБ под специален надзор. Еднотипни съобщения: “Теглете си парите, затварят и ПИБ от утре”, бяха разпращани чрез SMS и различни електронни съобщения, телефонни обаждания, аз самият получих такова… Това за мен бе отново пряка атака срещу финансовата стабилност на държавата, ни повече, ни по-малко”.

Андрей Пръмов е категоричен, че БНБ не трябва да бъде въвличана в политическите игри. „Да, фалитът на КТБ разкри сериозни, неподозирани слабости във функционирането на надзора и ръководството на банката следва да понесе морална отговорност, подавайки оставка. Впрочем, ако не се лъжа, г-н Искров постъпи така още миналото лято, когато предложи на политиците да подаде оставка в момента, в който определят наследника му, и това е правилно. Не може обаче да не се признае ролята на управителя на БНБ при избора на спасителното в последна сметка решение КТБ да бъде поставена под специален надзор, а ПИБ да бъде подкрепена при банковата криза: една от „опорните точки” на атаките срещу БНБ, както знаем, е че приложила двоен стандарт в решаването на еднотипни проблеми.

А това изобщо не е вярно! БНБ в решителен момент защити финансовата стабилност и обществените интереси. При ПИБ ставаше дума за мащабна външна атака срещу ликвидна банка от системно значение, с реален капитал, реални кредити и адекватни активи, които да послужат като обезпечение за ликвидна помощ от държавата. Поставянето на ПИБ под особен надзор би довело до колапс на банковата система и дълбока икономическа криза. Неслучайно и ЕК одобри държавната помощ за нея, след като се увери, че оздравителният план на банката е реалистичен и тя е в състояние да функционира нормално. При КТБ ставаше дума за вътрешен конфликт, при който лъснаха фиктивността на част от капитала на банката, кухите активи и значителният размер необезпечени кредити на свързани лица.

Фалитът на КТБ донесе огромни загуби за вложителите си и проблеми на предприятия и институции, обслужващи се при нея, но не разруши банковата система и определено не доведе до икономическа криза. Държавна помощ за нея щеше да бъде неоправдана, необезпечена и неодобрена от ЕК. Ето това трябва да имат наум политиците - да не отиват толкова далеч в атаките си срещу управителя на БНБ, че да рискуват дискредитация на самата институция”, предупреждава финансистът.