Пасивен ли е ОПЕК и защо?

Повече от две години, след като цените на петрола паднаха до опасни дъна и останаха там, натискът за по-решителни действия е нарастващ  за  доминиращия  картел  в петролния бранш. ОПЕК ще се съберe  в  Алжир  през  септември  на неформална  среща,  където  някои  от неговите членове  без  съмнение  ще  повтарят познатите  призиви  за  замразяване  на добива, припомнят в анализ от Стратфор.

Преговорите  за  евентуално  споразумение между  ОПЕК  и  нечленки  на  ОПЕК  да  се замрази добива се провалиха през април, когато Саудитска Арабия настоя Иран да се присъедини  към  споразумението.  Иран  се поколеба,  вместо  да  заяви  твърдо,  че  ще повиши  мощността    на  добива,  докато достигне  нивата на  добив от  преди санкциите, наложени от Запада. Замразяването на добива е инструмент за повишаване цените на енергията по време на продължителни кризи. Идеята е, че ако всички  производители  се  съгласят  да ограничат своя добив на текущите си нива, когато цените се покачват, никой няма да се мести да улови пазарен дял за сметка на другите. Изпълнение на плана до момента е почти  невъзможно,  но дори  без споразумение,  реалността  е,  че  дефакто замразяването  вече  е  в  сила.

Ако цените на петрола не падат близо или под $ 30 за барел, Саудитска Арабия и нейните   съюзници,   Съвета   за сътрудничество  в  Персийския  залив,  ще поддържат сегашните нива на добив и ще позволяват  пазарните  сили  да  оформят посоката на пазара. Останалата част от ОПЕК ще продължи да оказва  натиск  над  Персийския залив, най-малко да се съгласи на  замразяване  на  добива,  но  дори  без споразумение,  дефакто  замразяването  на добива  ще  продължи  сред  големите производители на ОПЕК.

Големите производители на  петрол  в  Персийския залив –Саудитска  Арабия,  Кувейт  и Обединените  арабски  емирства -имат свободен  капацитет,  за  да  разширят пазарния си дял. Въпреки това, те задържат и поддържат настоящите нива на добив.

Добивът  на  Иран  приближава нивата преди санкциите, добивът на САЩ е паднал значително, в отговор на занижените цени. 

Тези тенденции обаче се забавиха през последния месец, защото покачването на  цените  на  петрола  до  $  50  направиха повечето  находища печеливши.  САЩ изглежда  доставят  на  горната  граница  на цените.  Тъй  като  цената  на  петрола  се покачва, в САЩ бълват повече петрол,  повишавайки  предлагането  и цената в отговор  отново  да  се стабилизира.  При  такива  обстоятелства цените  на  петрола  е  малко  вероятно  да нараснат много по-високо от $ 50 или $ 60 без ответна реакция.

Дори в Иран, който се хвалеше колко бързо увеличава  добива  си  след  падането  на санкциите,  има  забавяне.  През  първите четири месеца на годината, неговият добив се е увеличил с около 640 000 барела на ден. След  това  се  е  увеличил  само  с  50  000 барела на ден. За да се постигне значително по-бързо увеличение, Иран ще се нуждае от нови инвестиции и ново развитие, което ще отнеме години, за да има резултати.

Накрая,  докато  всички  очакват  някакво замразяване,  от  ОПЕК  ще  се  надяват Техеран, Рияд, Кувейт и Абу Даби да стигнат до   споразумение.

Анализатори обаче са скептични на фона на идващата зима и задаващата се криза в Китай.

Цена от $50 за барел поне до Нова година. Tова е прогнозата.