ТЕМА: Съветите на специалиста
Новини

Заслужава ли си да инвестираме в лозя?

Ретроспекция на виното по нашите земи

Публикувана: 21 Септември, 2016 07:00
4 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 11659
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.

Съветът е на Румен Стамов, директор „Частно банкиране”

Знаете ли, че българските винарски изби са около 280? И то само на територията на България. Извън България вече има безброй примери за отлично изградени от българи изби с прилежащи към тях лозови насаждения -  на почти всички континенти.

„Хубавото вино не се нуждае от етикет”

Всъщност българско вино всяка година печели различни престижни награди. И това не е случайно – ние (българите) имаме хилядолетна история в отглеждането на лозя и производство на вино, заедно с всички негови производни (гроздова ракия, винен оцет, коняк и др.). Листата на гроздето пък се използват масово в готварството.

Старите вина носят заряда си още от тракийски времена (за които пише Омир), когато т.н. медовина е била известна не само като хубаво питие, но и като елексира на Дионис – богът на виното. То се е използвало, както при обредни ритуали, запазили се и до днес по време на сватби и кръщаване на дете, така и като лекарство. Нещо повече – историците твърдят, че първият европейски лозар носи тракийското име Евмолп (син на Посейдон и Хиона), а той е основателят на днешния град Пловдив, тогава наричан Евмолпия.

Вероятно първите истински стандарти за българската винена индустрия са били създадени в древните манастири по нашите земи. Има исторически данни, че по време на четвъртия кръстоносен поход (1205 г.) това производство е предизвикало голям интерес и благодарение на него много хора са били пощадени. И до днес в повечето наши манастири тази традиция се е запазила.

Турското робство обаче се оказва катастрофален период за производство на вино в България. Въпреки това то оцелява, благодарение на собствената консумация и на факта, че виното по нашите земи и до ден днешен е много важен аспект от християнските традиции. Това успява да се предаде и в други християнски държави в рамките на тогавашната империя.

През 20-те и 30-те години на миналия век българската винена индустрия започна да расте, чрез въвеждане на кооперации, специализирани в производството на вино. В последствие в рамките на периода, когато останахме зад „желязната завеса”, България се беше ограничила в продажбите на вино само в страните от СИВ (Съветът за икономическа взаимопомощ).

„Лозето не иска молитва, а мотика” – народна поговорка

В края на 90-те години държавният монопол на винарската промишленост в България приключи и всички изби бяха приватизирани. В годините преди 1989 г. в почти всеки пети от по-големите български градове имаше винзавод. Голяма част от добрите вино-технолози обаче бяха оставени в производството и в последствие използвани в запазване на добрите технологични практики. Основните сортове, отглеждани на наша територия, са: Каберне Совиньон, Ркацители, Мерло, Памид, Червен Мискет, Димят, Мускат Отонел, Шардоне, Гъмза, Ризлинг, Широка мелнишка лоза, Совиньон Блан и Траминер. Сомелиерите споделят, че едни от най-ароматни сортове вино, използвани у нас, са: отел, алжирка, липа и кераца, а повечето от тях се използват и за асма.

В България има обособени девет избени региона, а секторът лозарство и винопроизводство става все по-атрактивен. Развитието през последните няколко години е много динамично. По информация на изпълнителната агенция по лозята и виното всяка година лозовите насаждения в България се увеличават с около 10 хил. дка. Едни от най-важните партньори, за които изнасяме най-големи количества, са: Русия, Великобритания, Ирландия, Германия, Холандия, скандинавските страни, САЩ, Полша, бившите съветски републики и големите азиатски пазари, като Китай, Виетнам, Корея и Япония.

При всички положения биологичният цикъл на лозовия храст е достатъчно дълъг, за да си заслужава да инвестираме в него както средства, така и време, знания и опита на подготвени за целта технолози за по-нататъшна обработка на гроздето. Трябва да се има предвид, че след 30 години живот реколтата обикновено намалява и е време за подмяна на по-старите корени с нови.  

         

Поговорка: „За дървото съди по плодовете му, за виното по главоболието”. :)

София / България

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
muhibbi
1 Отговор
не турско робство ве а турско иго...

Оценка:
-0 +1

drafilov
2 Отговор
Ой ти, бяло вино, що не си червено

Оценка:
-0 +1

KIKO
3 Отговор
Kакво общо има заглвието със статията ?

Оценка:
-0 +4

Кирил
4 Отговор
Ехх....Каква стара и голяма история имаме само.... Ама тинейджърите в наши дни, едва ли ще ги знаят тези неща. Добре, че все пак има кой да припомня от време на време нещата... :)

Оценка:
-0 +2

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Доналд Тръмп
Коментар на претендента за номинацията на републиканците за президентските избори в САЩ пред Си Ен Ен
Ако руснаците искат да удрят терористите, аз съм ОК с това"

Още бисери