Над 400 хил. българи се трудят в други градове

402 хиляди души в страната всеки ден пътуват километри до работното си място в други градове, влизайки в категорията на т.нар „трудова миграция“. В този процес участват мигранти от всички сектори на икономиката, изчерпвайки цялата образователна и професионално-квалификационна структура, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция за резултати от проучването. Разработката е първата по рода си, правена от десетилетия насам ,и отчита  резултатите от  Националното преброяване през 2011г.

4000 българи пътуват над 3 часа всеки ден, за да си изкарват хляба. 52 000 души се придвижват около час.
Ежедневната трудова миграция засяга всички 264 общини и почти всички населени места в страната. Времето, което се изразходва всеки ден за трудовата миграция, е над 600 хиляди часа.

Най-много са мигрантите в преработващата промишленост - над 113 хиляди с относителен дял 28,3 % от всички мигранти в страната. Втори по брой на мигрантите е сектора на „търговията и сервизните дейности” - 49 хиляди, с относителен дял 12,3 % от всички мигранти, трети в  сектор „строителство” с 10,5% , а четвърти -  в „държавното управление” - 7% от всички мигранти.

С най-голям относителен дял на мигрантите спрямо заетите в сектора т.е. с най-голяма интензивност на трудовата миграция, обаче, са секторите на „добивната промишленост” - 42,3 % от заетите са трудови мигранти. Следва „производството и разпределението на електроенергия” - 25,5 %  от заетите са трудови мигранти, в „преработващата промишленост” - 17 %, а в „Транспорт” - 15 %. Това са така наречените „мигрантопоглъщащи” сектори.

От професионалните групи „най-подвижна”  е тази на „машинните оператори и монтажниците”- 18,4 % от тях са трудови мигранти.

Най-използваното превозно средство от мигрантите е автобуса. Около 45 % от тях се придвижват с автобус, с  лек автомобил около 38 %, а на трето място с влак около 5,5 %.

В конкретните условия на националния пазар на труда, поради подцененото заплащане на труда, разширяването на прилагането на този тип трудова заетост се нуждае от субсидиране, споделена социална отговорност между корпорации, местна власт на общините и държавната администрация, допълват от КНСБ.

Оптимизацията на този сектор трябва да бъде задължителен елемент на корпоративната социална отговорност, която да се поема чрез КТД (колективен трудов договор). Релевантно е да се разглеждат ежедневните трудови пътувания, като своеобразно условие на труда в широкия смисъл на понятието, смятат още от синдиката.

Намалението на свободното време под критичен праг, както и транспортната умора,  намаляват възможностите за възпроизводство на работната сила във физиологичен, образователен и квалификационен аспект.