Работим най-много в ЕС, но полза – йок!

Българският работник е ефективен само в пет от всички 8 часа от трудовия работен ден у нас. През останалите 3 часа той не е полезен за бизнеса. Това показва изследване на Асоциацията на индустриалния капитал.

Това означава, че служителите са работоспособни едва 60% от прекараното във фирмата време.

"Причината за това са закъснения, по-ранни тръгвания, пиене на кафе, пушене и писане на имейли", обяснява Васил Велев, председател на АИКБ.

Сред основните пречки да изпълняваме служебните си задължения се оказва и сърфирането със смартфони. Според Асоциацията на индустриалния капитал обаче по-важно било какво се създава за това време по брутен вътрешен продукт на глава от населението, където страната ни се нареждала на едно от последните места в света.

Същевременно проучване на Евростат показва, че работната седмица у нас е една от най-дългите в Европа. С 40 часа и 8 минути се нареждаме на второ място след Гърция, където се трудят по 42 часа на седмица.

"За мен този резултат е странен, защото много от заетите в южната ни съседка работят на непълно работно време заради икономическата криза. Процентът на безработица там е в пъти по-голям, отколкото у нас", поясни Велев.

Работната седмица е по-къса единствено във Франция – 35 часа, и в Белгия – 38 часа. За сравнение Международната организация на труда препоръчва 4-дневна работна седмица. Според Велев вариантът не бил добър.

По време на кризата, когато нямало работа, бизнесът се опитал да наложи този модел, но служителите били недоволни, че получават по-ниски възнаграждения. По думите му 40-часовата работна седмица била нормална за Съюза. У нас проблемът бил друг, а именно с полагането на извънреден труд.

Служителите искали да работят над нормата, заради по-високите възнаграждения, които получавали, но законът не им го позволявал, поясни Велев. Годишно те могат да полагат не повече от 150 часа извънреден труд.

Работодателите също не били съгласни с това ограничение заради недостига на кадри. Освен това до 5 години се очаквало да има глад за 500 000 специалисти, обяснява Велев.

Въпреки отлива на работна сила страната ни не губела позиции в сектор индустрия. За сравнение брутната добавена стойност на промишлеността у нас била 24.5% при 19.5% средно за Европа.