Най-новият рудник у нас (СНИМКИ)

Първият ни рудник от 40 години у нас е факт. За неговото откриване бяха нужди 19 години усилен труд. „Дънди Прешъс Металс” получи разрешение за търсене и проучване през 2000 г. През 2005 г. е изготвен и първият доклад за въздействие върху околната среда (ОВОС). Пет години след промяна на проекта е изготвен втори ОВОС, а през 2012 г. канадската компания получава 30-годишна концесия за добив и преработка на руди в находище „Хан Крум”, в което е включен и днешният „Ада Тепе”. Инвестицията в новия рудник е 164 млн. USD, служителите – 278 души, които ще получават средно 2100 лв. заплата, а през следващата година тя ще нарасне до 2700 лв. чисто месечно възнаграждение. Животът на мината е 8 години, като още отсега се работи по въпроса фабриката към него да работи и след 2027 г. Дотогава от българската земна маса по предварителни прогнози се очаква да бъдат добити близо 25 тона злато. В момента компанията „Дънди Прешъс Металс Крумовград” води преговори с потенциални купувачи. Най-големият от тях е германската „Аурубис България”. Компанията разполага с медодобивен завод в Пирдоп. Другият сериозен клиент е КЦМ от Пловдив. „Има и други дружества от чужбина, но така или иначе са дадени тестови количества концентрати за преработка и съответно както преработвателните предприятия, така и ние избираме кой е най-добрият вариант да продаваме концентратите”, уточниха за ФАКТИ от компанията.

Периодът от 8 години не е голям и логично възниква въпросът каква ще е съдбата на рудника след това. „Два са сценариите. Първият е свързан с продължение на работата на предприятието в рамките на около 45-50 км около нас. Извършваме проучвателни дейности в 6-7 площи с надеждата да открием нещо и да продължи работата на предприятието. Ако не открием след 8 години добив настъпва периода за разкриване и рекултивация. Макар, че въпросните процеси вече вървят на тези участъци, където е приключена строителната или добивната дейност. Те се рекултивират. Става дума да 46 хектара площ. Засадили сме и над 20 000 дръвчета”, каза инж. Илия Гърков изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград".

Работата на „Ада Тепе” започна още през юни 2018 г. Последва пускането в експлоатация на интегрираното съоръжение, а фабриката за обогатяване започна работа през март 2019 г., а през юни вече цикълът е напълно готов с производството на т.нар. „търговско производство”. В средата на август компанията е получила всички оперативни разрешителни за производство и към настоящия момент то се увеличава, за да достигне 100% през първата половина на септември.

Изкачвайки се от фабриката за обогатяване на рудата към мината са разположени два резервоара. „Големият резервоар е за технологични води, а по-малкият – за дъждовни. Водата във втория е по-мътна, тъй като събира водите от целия обект. Имаме възможност за трасфериране на води от резервоара за дъждовни води към този за технологични. Водата, която е преминала през технологичния цикъл, събирана под съоръжението за минни отпадъци от площадката, се връща в резервоар. От него с помпи отива обратно в експлоатационния цикъл и навсякъде, където е необходима при технологичния процес”, обяснява екологът Иван Иванов, отговорник „Разрешителен режим” на рудник „Ада Тепе”.

Непосредствено до резервоара за технологични води са разположени 3 зелени оръдия. Това са водоразпръскватели, които се използват за засилено изпарение на вода. Влизат в употреба в момент, в който през годината имаме прекалено много води и нямаме нужда от тях. Първата защита е за ползване на водите в технологичния цикъл и за оросяване на пътищата, втората е принеобходимост да бъде изпусната вода. Третата защита е поливане на площите за рекултивация.

Специфичното при съоръжението за минни отпадъци е, че то се рекултивира още по време на изграждането си. През 8-те години на експлоатация всяка клетка, след като бъде покрита (тя се изгражда със застъпване една в друга), върху която няма да се слага повече нищо, съответно може да бъде рекултивирана.

„Имаме 9-годишен проект за рекултивация, който засяга 41 хектара, което е самото съоръжение за минни отпадъци. Към края на живота на рудника ще останат за премахване резервоарите за вода, фабриката и пътищата. Съоръжението за минни отпадъци ще бъде рекултивирано до края на живота на рудника”, пояснява Иванов.

Съоръжението за минни отпадъци е създадено така, че да не задържа вода, а да я пропуска към дренажи в основата. От там в съоръжения в най-ниските точки на двете дерета се събира вода и се излива в тези резервоари и отново се връща в технологичния цикъл. Резервоарите са направени за сигурност. Този, който е за дъждовни води осигурява възможността да се поемат най-тежките дъждове за 30-годишен период. От площадката излизат чисти води с качеството на питейни по химични показатели.

Това е хоризонт 450. Рудникът е проектиран да се изземе на 4 фази.

След достигането на хоризонт 430 се влиза във втора фаза, тъй като съдържанието на материалите са такива, че трябва да намери оптималният вариант за производство и печалба.

Минната флота се състои от 4 камиона, които се чупят в средата, а другите 4 камиони са кариерни. Имаме два багера и един булдозер. С булдозера и с грейдъра се поддържат пътищата на самата площадка.

„Нивата между хоризонтите ни са по 5 метра. Нарочно е направено така. Всичко е свързано със селективния добив – определяме всяко едно рудно тяло по най-новата ни технология – BMT. С нея се очертават рудните тела. Селективният добив се състои в това, че всяка една кофа, която натовари багерът, се знае какъв материал е и къде трябва да отиде”, казва Борислав Гечев, главен инженер „Производство” на рудник „Ада тепе”.

Всяко едно очертание означава някакво съдържание на руда – синьото – ниско съдържание на руда, зеленото – средно, жълтото – високо, а червеното супер високо съдържание. „По този начин всичко е маркирано на операторите на багера. Имаме трипъл система, която ги направлява и показва границите на рудата и дълбочината, на която да гребат. Ако излезе извън границите системата веднага го сигнализира, че трябва да коригира положението на кофата”, допълва Гечев. Процентното съдържание на злато в рудата е различно. Ниското съдържание варира от 0.60 до 0.80 грама на 1 тон. От 0.70 до 2.5 грама е средно съдържание, а от 2.5 до 10 грама на тона е високо съдържание. Над 10 е супер високо.

„По принцип от рудника трябва да бъдат извадени около 25 тона злато за 8-те години работа. Инвестицията е огромна, много хора се питат дали е голяма, защото рудникът не е много голям – широк е 800 метра, а е дълъг 1000 метра. При първата фаза дълбочината на рудника е 100 метра. След това започват 120 и 140 метра. Общо е 140 метра дълбочина”, казва главният инженер.

Интересното на рудника е, че има горна зона, която е с окислена вода. В основата има един пласт, който е дебел 10 метра (казват му „стената”) и там е най-доброто съдържание. „Все още не сме стигнали до него. Ще стигнем може би след около 10 хоризонта надолу, което ще е 2020 г.”, казва Гечев.

„Това са клетките, които сме подготвили на интегрираното съоръжение за сканиране на минни отпадъци в южната долина. В клетка „Б” наливаме вече материал. За нея имаме още 10 дни обем да наливаме. Интегрираното съоръжение залага на бързото дрениране на водата от материала. След това чакаме от 3 до 6 седмици да се консолидира материалът. Започваме да го покриваме с гел композиции и след това със скална маса”, обясняват специалистите от „Дънди Прешъс Металс Крумовград”. На този вид хвостохранилища два пъти се съкращава площта спрямо стандартните. Те са постоянно в процес на израждане.

Тук рудата идва тук и се преработва до концентрат.