Бизнесмен: Цените на тока са повече от изпитание

„Високите цени на тока за бизнеса са повече от изпитание, които ние не знаем как може да го прескочим. Цифрите са страшни. Не говорим за намаляване на печалбата, а говорим за оцеляване. Това е най-важното в момента и този въпрос трябва да се реши веднага“. Това заяви в интервю за БГНЕС Десислав Дионисиев, един от големите и успели бизнесмени в страната. Той е изпълнителен директор на „Биопрограма”, която от три десетилетия се занимава с производство на билки, чайове и пчелен мед.

„Ако се попитаме защо е станало така, отговорът е прост. Когато искаме да влезем в Европа, искаме да сме част от единния пазар, заедно с плюсовете, които получаваме. Когато единният пазар на тока за индустрията е на едно ниво в Европа, ако държавата не е предвидила нещо различно, той е на подобно ниво и в България. Е, да, но цената на труда в България не е същата, стандартът не е същият, в резултат на което се получава проблем. Едно вдигане с 5-10% не би било такъв проблем, но вдигане на цената с 3-4 пъти над досегашната, плюс тенденцията това да продължава, е огромен проблем“, коментира той за галопиращите цени на енергоносители.

„Не знам има ли икономисти в правителство и в Европейската комисия, но чух едва наскоро да се съберат и да мислят какво да правят. Знам, че те са политици и тази работа не ги притеснява чак толкова, но това трябваше да стане още преди няколко месеца, когато се появиха първите сигнали. Не касае само тока, а газа и другите източници на енергия. Цените на дизела и бензина в другите държави са доста по-високи от при нас. Създава се верижен проблем, защото производството се затормозява с невероятни разходи, а транспортните услуги вървят изключително зле. Стоките се движат по-бавно, за контейнерите да не говорим. В момента задръстването е толкова голямо, че имаме контейнери, които стоят по 2-3 месеца в Барселона, за да преминат океана. Добавяйки цената за транспорта, която за Европа се вдигна два пъти, а за САЩ и света – от 3 до 4 пъти, ние сме в изключително тежко състояние. Налагат се спешни реакции. Нашето правителство нищо не прави, но не виждаме и реакция от европейските органи, които би трябвало да направят нещо по въпроса. Да, те никога не са имали фирма, не са плащали заплати, а цял живот са получавали пари от някъде, но в един момент някой трябва да им каже да се вземат в ръце“, каза още бизнесменът.

Десислав Дионисиев припомни, че още в началото на европейския път на България е трябвало да сме наясно, че заедно с плюсовете от това ще има и минуси, един от който е фактът, че когато има проблеми, те се отразяват върху всички. „Сега искаме да приемем еврото, това е добре, но може да се получи същото, каквото с общия пазар – всички минуси, които ще дойдат, ще се отразят върху българската икономика по същия начин. Първо трябва да се мисли, да се дискутира и тогава да се взимат решения“, смята той.

Според него страната ни не се опитва да приложи никакви национални механизми, с които да се опита да ограничи скока в цените, както и да се опита да предложи компенсации. „Не виждам национални механизми да са в сила. Една изключително бавна реакция, на практика никаква реакция. Говори се за някакви компенсации, но само се говори. Бизнесът плаща всеки ден сметките си – данък, заплати, осигуровки, транспортни разходи, стоки. Ние не работим в бъдеще време, работим сега. За две години не съм получил никаква помощ от държавата и не очаквам да получа. Голяма част от държавните служители са „хоум офис“, по разбираеми причини, но истинското производство работи на място. Говорим за лозунги, говорим кого ще избираме, говорим за някаква промяна, но промяната продължи така, ще закъсаме напълно“, посочи още Десислав Дионисиев.

Той е категоричен – на 19 октомври ще се включи в готвения от бизнеса протест: „Почти няма протест, на който да не отида с удоволствие, защото така се измерва дали има живот в държавата, дали обществото има реакция“.

„Няма област, в която да няма проблеми – като се започне от селско стопанство, през енергетика, транспорт, туризъм, да не говорим за образование. Няма област, навсякъде е пълно с проблеми, които се задълбочават. За да не бъда разбран неправилно, ще кажа, че тези проблеми не са от днес, натрупвани са години наред“, смята създателят на „Биопрограма“.
По думите му настоящите управляващи показват бавна реакция по някои въпроси, а причината за това е, че „толкова могат“. В България си избираме такива хора, които толкова могат. Усмихват се добре, говорят хубаво, но малко могат, смята той.

За усложнения политически процес у нас бизнесменът се шегува: „Следя го без да искам, по-скоро той ме следи“. Все пак го определя като дежа вю, в което на хоризонта се задават поредните спасители.

„Нещо средно между национален наивитет и елементарно мислене на голяма част от българите. Понеже и аз съм българин, нямам право да критикувам народа си, но това се забелязва, всички го виждам. Трябва да работим. Имаме нужда от радикална промяна, но тя не става с чиновници. Трябва да има национално мислене, националните приоритети пред всички останали. Няма значение какво искат от Европа, първо трябва да сме наясно какво ние трябва да направим. Няма значение кое посолство какво иска, важен е държавният интерес“, смята Дионисиев.

„Имам фирми на много места по света, когато отида, например, в Полша, се възхищавам, защото виждам, че те поставят полския интерес на първо място. Това обаче не го виждам в България. За Америка да не говорим, там нещата са ясни. България е нормално място за правене на бизнес, но изпитва голям проблем с хората и служителите. От България напуснаха около 2,5 млн. души, не знам колко са, но това се отразява върху всичко. Тези хора вече не работят за България. Те изтекоха навън, както изтича нашият ток към Европа. Защо се прави трудно бизнес в България? Ами защото държавата не си изпълнява задачите“, коментира още бизнесменът.

„Да погледнем кой колко струва, кой какво може да направи, кой какво е правил, колко пъти е излъгал, колко пъти си е сменил мнението. Така ще знаем от кой какво да очакваме и кой ще бъде полезен за държавата и обществото“, каза в заключение Десислав Дионисиев.