През 2050 г. всеки трети българин ще е над 65 годишна възраст

България е изправена пред огромни социални и демографски проблеми. Тези изводи са част от доклад на Световната банка за застаряването на населението в България, изнесен тази седмица.

Прогнозата е категорична - в България ще живеят все по-малко хора, а населението ще застарява все повече.

Според данните на Световната банка до 2050 г. един на всеки трима българи се очаква да бъде на възраст около 65 години и само един от всеки двама българи ще бъде в трудоспособна възраст.  Това означава, че все по-малко работещи, ще издържат все повече пенсионери.

През 1960 г. средната възраст в България е малко над 30 години, през 2012 г. тя  е почти 43 години. Данните сочат, че днес, само две европейски страни имат население, което е по-старо от това в България. Това са Германия и Италия.

България се в дълбока социално-икономическа трансформация, предизвикана от извънредните демографски промени в страната. За последните 70 години населението се е увеличавало и намалявало с високи темпове. Ниската раждаемост, високата смъртност и значителната емиграция обясняват бавното нарастване на населението преди 1990 година, както и неговия рязък спад през последните десетилетия.

От Световната банка заявяват, че колкото по-висок е ръстът на производителността, толкова по-лесно ще бъде за България да управлява това демографско предизвикателство.

В доклада става ясно, че се очаква безработицата да намалее. Но не заради подем в икономиката, а защото няма да има кой да работи.

Експертите предвиждат и проблеми с изплащането на пенсии и социални добавки. За да бъде стабилна пенсионната система, една от препоръките на Световната банка е да плащаме с 2 процента повече за осигуровки.

Според световната институция ще е необходимо да се повишат и спестяванията на домакинствата, които са необходими, за да се гарантира на възрастните хора един приличен начин на живот.

Работната сил коренно ще се промени. Делът на по-възрастните работници вероятно ще се увеличи и ще наложи промени в пазара на труда, образованието и здравеопазването, което ще е предпоставка за по-гъвкави работни условия и по-адаптивна работна среда.

Здравният сектор също ще претърпи промени. Той ще трябва да стане по-ефективен, за да се гарантира доброто здравословно състояние  на по-възрастните хора.

Според доклада ще се  увеличи и дела на работниците от ромското население, което ще представлява между 9 и 19 на сто от новите участници на пазара на труда.