Българите обичат да си държат парите в две неща

Спестяванията на българите в банките достигнаха почти 123 милиарда лева през 2023-та година. Увеличават се двойно и парите в т. нар. взаимни фондове, а рекордното търсене на злато се успокои.

Депозитите на бизнеса и домакинствата в България са се увеличили с 8,5% за последната година и вече са близо 122 милиарда и 800 милиона лева, сочи последната статистика на БНБ за 2023 г. С 10% повече са спестили семействата - депозитите им са вече над 77 милиарда и 650 милиона лева.

"Българите обичат да си държат парите в две неща - в банки и имоти. Това е от край време. По-състоятелните хора държат парите си във фирмите си, така че това са спестяванията на населението под една или друга форма. Може би над 90% от домакинствата и семействата притежават имоти в България, което значи, че ако има два милиона имота в България, умножено средно по 100 000 евро на имот, това би дало стойност от около 200 милиарда евро", обясни пред БНТ финансистът Никола Янков.

Финансистът изчислява, че на практика, богатството на българина в банки и имоти възлиза на над 500 милиарда лева. А данните показват и че заради нулевите лихви по депозитите се търсят алтернативи за доходност:

"Лихвите в България, върху депозитите, не върху кредитите, подчертавам, ще останат ниски още доста дълго време. Както знаете, тази година е рекордна за банките, те ще спечелят над 3 милиарда лева. На фона на всички тези суми имаме към края на тази година около 8 милиарда лева във фондови инструменти, това са основно договорни фондове, които се дистрибутират от по-големите банки, които предоставят някаква алтернатива за спестяване в дългосрочен план на хората."

Традиционно, декември е силен и за търговията със злато, но от една от платформите за продажба на инвестиционно злато виждат успокояване на пазара.

"2022-ра беше рекордна за всички времена. Има лек спад в търсенето, но той е малък - около 5%. Декември се оказа силен не само заради това, че хората си правят по-стойностни подаръци. Златото достигна връх - в долари стигна 2150 долара за тройунция, а в евро - 1920 евро за една тройунция. В момента на този разговор една тройунция в евро е 1857 евро за сравнение", каза Кирилка Епитропова, дилър на инвестиционно злато.

Най-търсени се оказват малките кюлчета от 100 до 500 лева:

"От грам - два грама и половина. И вече следващият диапазон, може би, е около една тройунция, което в момента е около 3800 лева."

Да се инвестира в злато е консервативният подход, а сега наред е криптовалутата, смята един от малкото професори в сферата - преподавателят от Виенския икономически университет Алфред Тоудес. Проучване, в което той е участвал, показва, че всеки шести австриец има криптовалута:

"Инвестирането само в един вид актив е много рисково. Богатите хора създават портфолио и го разширяват, и в него те имат между 5 и 10% от капитала си, инвестиран в криптовалути. Криптовалутите процъфтяват в страни, в които националната валута е наистина зле и нямат добре функционираща банкова система и единственото работещо там е покритието за мобилните телефони. Не е изненада, че в тези страни се обръщат към криптовалутата, там има и висока инфлация. В Европа много хора имат криптовалути, но за инвестиции, а не за ежедневна употреба. Но в един свят, в който биткойнът царува, да не забравяме, че не ни трябват централните банки."

Паричната статистика у нас обаче отчита и друга тенденция - българите се ориентират към моделите за спестяване в Западна Европа и Съединените щати, където над 50% от спестяванията са в капиталови инструменти. На този фон, подобно на спестяванията обаче се увеличават и кредитите - те са нараснали до над 89 милиарда лева. Тези на домакинствата се увеличават сериозно с над 14 на сто за година и вече са почти 38 милиарда лева.