Радостина Жекова пред ФАКТИ: Говорим за оцеляването на зърнопроизводителите

След поредния напрегнат разговор между Националната асоциация на зърнопроизводителите и Министерство на земеделието и храните, организацията очаква ясни действия и спазване на поетите ангажименти. В срещата с министър Георги Тахов бяха обсъдени сроковете и механизмите за реални законодателни промени, които земеделците настояват да бъдат приети до края на годината. Секторът обаче е изправен пред сериозни пазарни предизвикателства, ниски цени, лоша реколта и конкуренция от Украйна. Пред ФАКТИ говори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

– Госпожо Жекова, отново зърнопроизводителите влязохте в не особено комфортен режим на разговор с Министерството на земеделието. Скоро имахте среща с министър Тахов. Накъде вървят нещата? Какво се разбрахте?
– Това, което уточнихме с министър Тахов, беше изчистването на сроковете от декларацията и поемането на ангажимент от страна на Министерството да разгледа предложенията, които ние сме входирали. Те са свързани със законодателни промени. Ако има готови законопроекти от страна на Министерството, нека да бъдат предоставени за обществено обсъждане, за да могат всички гилдии, които имат интерес, да се запознаят с тях. Става дума за работа по спазване на сроковете, разписани в декларацията. Предстои и среща с министър-председателя, но предвид политическа ситуация след изборите в Пазарджик , не мога да кажа кога ще бъде.

– От колко време водите тези разговори и говорите ли вече на един и същи език с Министерството?
– Мисля, че да. Това, което казахме, беше, надявам се, разбрано. Уверението от страна на министър Тахов е, че сроковете ще бъдат спазени. Надявам се наистина да говорим на един език – езика на оцеляването на сектора. А и промените не касаят само зърнопроизводството. Те ще помогнат и на животновъдството, на производителите на плодове и зеленчуци и т.н.

– Каква е ситуацията в сектора тази година? Как се позиционира България?
– Изключително трудна е годината – не само за България, а и за цялата европейска земеделска общност. Ако говорим за производство – реколтата от пшеница е добра, но пазарът е труден. Цената е около 350 лв. за тон при износ от морето, а за колегите от вътрешността – доста по-ниска заради транспорта. Миналата година цената при същото качество беше 420–440 лв. Това е сериозна разлика, при това на фона на по-високи разходи.
Слънчогледът е с много трудна реколта – има региони с добиви от едва 50–60 кг/дка, а средният е около 180 кг/дка. При тези разходи слънчогледът няма да може да покрие себестойността. Царевицата също е в тежка ситуация – средният добив е 217 кг/дка, но в Северозападна България има колеги с нулев добив. Освен това банките вече не кредитират сектора толкова лесно, което допълнително влошава положението.

– Темата „Украйна“ продължава да бъде чувствителна. Как се отразява тя на пазара?
– Това е постоянна тема – и преди войната с Русия Украйна беше голям производител. Те присъстват на европейските пазари с предимство. Сега има нова спогодба, която ще засегне и производителите на плодове, и на месо. Това създава сътресения на пазара. Украинските производители нямат европейските регулации, което прави тяхната себестойност по-ниска. А когато двама произвеждат една и съща продукция, но единият на по-ниска себестойност – той е по-конкурентоспособен. Това ще се отрази на вътрешния пазар в ЕС. България дори вече загуби пазара си в Испания за фуражи.

– Какви срокове сте си поставили за законодателните промени?
– В декларацията сме записали тримесечен срок. Това е важно, за да започне следващата стопанска година в по-спокойна среда. Имаме уверението, че ще се спази. Трябва да се създадат експертни групи – адвокатите на Министерството и на асоциацията да синхронизират текстовете, да минат обществено обсъждане и после в парламента. Напълно реалистично е това да се случи до края на годината.