МВР: Лошите пътища не са причина за катастрофите

Новите по-строги санкции и глоби, които влязоха в сила от 7 септември тази година, не намалиха жертвите на пътя, а парадоксално – те са се увеличили. Това показва черната статистика на МВР за периода от 7 септември до 31 октомври 2025 година. Шестима българи повече са загубили живота си в сравнение със същия период на миналата година, въпреки репресивните мерки срещу водачите.

В същото време официалните данни на вътрешното министерство рисуват картина, в която държавата и общините са практически безгрешни по отношение на пътната инфраструктура. Според написаните актове, в 99.9% от случаите вината за произшествията е на гражданите – шофьори и пешеходци. Едва 0.1% от катастрофите са приписани на лошите пътни условия.

Причина номер едно за катастрофите у нас за 2025 година не е превишената, а така наречената "несъобразена скорост". Това е юридическият термин, който позволява на Пътна полиция да санкционира водачите дори когато те се движат в рамките на закона, но попадат в необезопасени участъци.

"Идва пътният полицай, иска му документите. Господине, карали сте с несъобразена скорост? Човек си има автокаско на автомобила и иска да си получи от застрахователя. Застрахователят казва - трябва ми протокол за пътнотранспортно произшествие. Най-лесната работа е пътният полицай да напише, че се е движил с несъобразена скорост. Никой не казва, че на пътя има проблем", заяви бившият директор на "Пътна полиция" Тенчо Тенев, цитиран от bTV.

Според експерта, за полицаите е административно най-лесно да съставят акт на шофьора, вместо да влизат в сложни процедури по описване на инфраструктурни дефицити, които биха ангажирали отговорността на общината или Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

Потърпевш от тази практика е Мирослав Иванов. Инцидентът с него става на булевард "Челопешко шосе" в София, само ден след влизането в сила на новите законови промени.

"Беше 16:00 часа, карах с 60 км/ч със съобразена скорост. И както шофирах, изведнъж ме свали от самото платно, направо в банкета. Гръмнаха гумите. Слязох, видях предната гума, видях задната, че са спукани. Джантите са много изкривени", разказва потърпевшият пред bTV.

Въпреки че не е нарушил правила, Мирослав избира да не вика полиция, знаейки, че вероятно ще бъде санкциониран за "несъобразена скорост". Причината за инцидента са неизрязани храсти, които изтласкват автомобилите към дясното платно, където зее 50-сантиметрова дупка.

Два месеца след инцидента и подадения сигнал, дупката все още не е запълнена, а храстите не са изрязани. От Столична община са заявили за bTV, че ремонт се предвижда чак за догодина.

Докато шофьорите са обект на постоянни проверки и санкции, отговорността на институциите остава на заден план. Бюджетът за пътища на АПИ за 2025 година е над 1.6 милиарда лева, но състоянието на пътната мрежа в много региони остава критично.

Данните на Евростат потвърждават връзката между лошата инфраструктура и смъртността. Северозападният регион на България е с най-много загинали на глава от населението в целия Европейски съюз.

"Преди една седмица писахме до министъра на регионалното развитие. Пътищата, специално Лом – Брусарци – Динково, са в окаяно състояние. Писах специално до министъра с молба да бъде обърнато внимание, понеже в нашето село Василовци имаме страшни отворени дупки. Вече са ями, които правят постоянна предпоставка за ПТП", коментира Александър Борисов, кмет на село Василовци.

Статистиката е категорична – от 7 септември до 31 октомври 987 тежки катастрофи са станали по българските пътища. Загиналите са 74, с шестима повече спрямо периода преди затягането на мерките.