България e водеща в натиска за отлагане на Споразумението за асоцииране на Сан Марино с ЕС

Докато Европейският парламент се подготвя да гласува дълго преговаряните Споразумения за асоцииране с микродържавите Андора и Сан Марино, конференция в Брюксел в сряда, организирана от EUalive, засили призивите за отлагане или преразглеждане на сделката със Сан Марино.

Озаглавена „Микродържави и асоцииране с ЕС: Сега ли е подходящият момент?“, събитието събра експерти, с цел анализ на нерешените предизвикателства, на рисковете от финансовата интеграция, регулаторните различия и потенциалните заплахи за единния пазар от подобна прибързана асоциация, посочи eualive.bg.

В дискусията участваха изтъкнати панелисти: Жерар Веспиер, изследовател и автор на ключови доклади за микродържавите в ЕС; Дик Рош, бивш ирландски министър по европейските въпроси; Асен Христов, председател на Надзорния съвет на; и Франческа Мария Бачоки, адвокат, вписана в Адвокатската колегия на Република Сан Марино.

Основното послание на конференцията прозвуча ясно: България, използвайки влиянието си като член на ЕС и нов участник в еврозоната, активно настоява Споразумението за асоцииране на Сан Марино да бъде „поставено на пауза“, докато не бъдат решени важни въпроси. Тази позиция отразява по-широки опасения относно готовността на Сан Марино да се съобрази напълно с правилата на ЕС, особено в областта на финансовите услуги и банковата прозрачност – въпрос, изострен от скорошни проблеми, свързани с български бизнес интереси в банковия сектор на Сан Марино. Според информация, с която EUalive разполага, и други страни членки мислят като България, макар че не са го изразили толкова ясно.

Преговорите за Споразумения за асоцииране с Андора и Сан Марино започнаха преди повече от десетилетие и приключиха с подписани текстове през 2023 г. Тези споразумения целят по-дълбока интеграция на двете микродържави в единния пазар на ЕС, като запазват суверенитета им в области като данъчното облагане и външната политика. За Сан Марино (население 34 000) и Андора (80 000) споразуменията обещават достъп до четирите свободи на ЕС – движение на стоки, услуги, капитали и хора – както и участие в избрани програми на ЕС, без пълноправно членство.

Процедурата обаче не е приключила и ратификацията предстои. Процедурата може да бъде „ексклузивна“ (само Европейският парламент) или „смесена“ (изискваща одобрение от националните парламенти), което потенциално може да отложи асоциирането.

Развития от последните месеци засилиха дебата. През януари 2025 г. българският бизнесмен Асен Христов (чрез Starcom Holding) подаде обвързваща оферта за придобиване на контролен пакет в Banco di San Marino (BSM) чрез специално създадено дружество – San Marino Group. Транзакцията включваше директно внасяне на средствата в сметка на целевата банка – с одобрението на Централната банка на Сан Марино – вместо стандартно използване на ескроу сметка. Докато сделката тече, петнадесет милиона евро на фирмата на Христов изчезват от сметката му в BSM. Оттогава остава неясно къде са парите.

Жерар Веспиер, опирайки се на своите доклади за отношенията на микродържавите с ЕС, зададе аналитичния тон. Той очерта структурни асиметрии: малкият размер на държавата позволява гъвкавост, но създава и рискове от непропорционално влияние в съюз от 450 милиона души. Веспиер подчерта „нерешени предизвикателства“ във финансов надзор, данъчно сътрудничество и правила за конкуренция.

„Тези споразумения не трябва да се превръщат в задни врати за заобикаляне на стандартите на ЕС“, заяви той, призовавайки към задълбочена проверка преди ратификация. Той отбеляза, че докато Андора изглежда по-напреднала в съгласуването, Сан Марино все още показва пропуски в прилагането на мерки срещу изпиране на пари и банковата прозрачност.

Ситуацията на микродържавите е много особенa, аргументира Веспиер. Ключовият фактор не е малката им територия, а малкото население, което живее заедно от векове и формира много малък елит в политиката, съдебната система, финансите, банките и икономиката.

„Когато осъзнаеш, че всички са братовчеди, разбираш, че малките общности са напълно преплетени, напълно свързани помежду си. И това е човешки проблем, с който ЕС никога не се е сблъсквал“, каза той.

По време на конференцията Веспиер представи своя подробен доклад, озаглавен „L’État de Droit européen doit s’imposer“, който разглежда последиците за върховенството на закона от Споразуменията за асоцииране с Андора и Сан Марино.

Дик Рош, бивш ирландски министър по европейските въпроси с десетилетия опит в преговорите в ЕС, поднесе едно от най-запомнящите се изказвания. Оформяйки рисковете метафорично, Рош предупреди: „Допускането на определени практики или субекти от тези микродържави в единния пазар на ЕС е като въвеждане на ракови клетки в тялото – на пръв поглед изглеждат малки и безобидни, но могат да метастазират и да заразят целия организъм.“

Рош твърди, че слаб надзор в микродържавите може да улесни изпиране на пари, данъчни измами или незаконни потоци, подкопаващи целостта на еврозоната, и призова за предпазлива пауза: „По-добре да отложим и да засилим гаранциите, отколкото да съжаляваме за прибързаната интеграция.“

Асен Христов, представляващ българските финансови интереси и пряко засегнат в случая с Banco di San Marino, внесе практическа гледна точка. Той защити легитимните трансгранични инвестиции, но изтъкна проблемите, с които се е сблъскал.

„Подкрепяме по-дълбоки връзки с микродържавите, но само ако спазват същите правила, които ние сега следваме“, каза той. Христов намекна, че подходът на Сан Марино към неуспялата транзакция повдига въпроси за управлението в микродържавата. Изказването му бе в съзвучие с нарастващата увереност, че София има какво да каже по темата. Няколко български евродепутати от различни политически групи, както и посланикът на страната в ЕС присъстваха на конференцията.

„Всички държави членки трябва да бъдат убедени, че отношенията с тези микродържави – в случая Сан Марино – се основават на солидна основа. Това включва предвидимост и правна сигурност, и е важно всички повдигнати и останали неясни въпроси да бъдат правилно разрешени“, заяви пред EUalive Румен Александров, постоянен представител на България в ЕС.

Обхватът на Споразумението е твърде широк и поради това трябва да се третира като „смесено споразумение“, добави дипломатът. С други думи, то обхваща въпроси, попадащи както в компетентността на ЕС, така и в тази на държавите членки. Затова процедурата за приемането му изисква единодушие в Съвета. След това Европейският парламент трябва да го одобри с мнозинство. Впоследствие всички държави членки трябва да го ратифицират според националните си процедури.

Действително, ратификационната процедура може да не протече толкова гладко, колкото се очаква. Споразумението за асоцииране със Сан Марино все още не е стигнало до постоянните представители на държавите членки, което означава, че не може да бъде внесено в Съвета. Според българския евродепутат Цветелина Пенкова (S&D) поради това е почти сигурно, че гласуването, планирано за следващата седмица в пленарна зала, няма да се състои.

Според източници на EUalive, България не е сама сред държавите членки на ЕС в натиска за отлагане на Споразуменията за асоцииране с Андора и Сан Марино.

Франческа Мария Бачоки, адвокат, вписана в Адвокатската колегия на Република Сан Марино, предостави дълбоко лична и вътрешна гледна точка по време на конференцията. Защитавайки стремежа на страната си към по-близки връзки с ЕС, тя разкри разочарованията от опита си със съдебната система на Сан Марино – не само като правен експерт, но и като страна в продължителен спор на собственото си семейство с Banca di San Marino (BSM).

Въпреки професионалните си квалификации, Бачоки описа сблъсъка като непробиваема „стена“ при разрешаването на дело, произтичащо от прехвърляне на семейна собственост оверие от 2010 г., обявено за измамно от съда.

Делото започнало, когато баща ѝ Ливио Бачоки прехвърлил ценна недвижима собственост в „Bacciocchi Family Trust“, за да осигури бъдещето на децата си. Leasing Sammarinese S.p.A. (по-късно слята с BSM) оспорила това като схема за избягване на дългове по три лизингови договора, твърдейки, че е извършено при признаци на финансови затруднения и в нарушение на обещание от 2009 г. за непрехвърляне на активи. От тогава Бачоки, представляваща баща си, ходи по мъките, защото съдът в Сан Марино отхвърля нейните аргументи по бюрократични причини, често позовавайки се на изненадващи разпоредби в законодателството на микродържавата. Този задънен път, според нея, илюстрира „странното законодателство“ в Сан Марино, което подхранва скептицизма относно съответствието с европейското законодателство.

Бачоки документира системни проблеми: нарушения на правото на защита, процесуална дискриминация, непоследователно прилагане на правилата в полза на банките, произволни решения, непроницаемост на съдебната система за същностен преглед и злоупотреба с наказателни производства с възпиращ и заплашителен ефект.

В емоционално признание, подчертаващо уязвимостта ѝ, Бачоки сподели: „Много се страхувам.“

Представители на Андора и Сан Марино, BSM, Централната банка на страната и Агенцията за финансово разузнаване бяха поканени на конференцията. EUalive ще приветства техните позиции в следваща статия.

Текст на снимка: Постоянният представител на България в ЕС Румен Александров взема думата на конференцията. На подиума, отляво надясно: Дик Рош, Жерар Веспиер, Асен Христов, Франческа Мария Бачоки [снимка: Георги Готев]

Източник: eualive.bg