Проф. Михаил Константинов: На тези избори едно депутатско място „струва“ около 10 хил. гласа,

В рисковите секции имаше по-ниска избирателна активност в сравнение с предишни избори. Това заключение направи в „Тази сутрин“ по bTV Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда. Според нея това е резултат от полицейските акции срещу купения вот. Организацията е имала наблюдатели в над 30 населени места в деня на вота.

„Преди да се направи пълен преглед на записите, не може да се твърди със сигурност това нещо. Като цяло бяха по-спокойни изборите. Победителят беше ясен предварително, проблемите бяха кои ще минат бариерата“, допълни математикът и бивш зам.-председател на ЦИК проф. Михаил Константинов.

По думите му на тези избори едно депутатско място „струва“ около 10 хил. гласа, а за прескачане на 4-процентовата бариера са необходими около 120 хил. гласа.

„Гласуващите зад граница, както обикновено, никак не повлияха. Те имат тежест, но не променят електоралния резултат и броя мандати. Пример за това са изборите през 2017 г., пак дойдоха много гласове от чужбина – над 150 хил., които промениха нула мандата, защото бяха в същата пропорция като в страната“, обясни той и допълни, че ситуацията няма да се промени, ако има район „Чужбина“.

По отношение на видеонаблюдението, Лазарова посочи, че техническите проблеми може да се дължат на остаряла техника, покритието на интернета или капацитета на хората в комисиите.

„Присъствахме на няколко обучения на секционни избирателни комисии в различни райони, най-дългото, което засякохме, беше около час и половина. Софийските бяха изключително кратки, пропускат се важни детайли, много ниска посещаемост има. Стотици членове са сменени в последния момент. Всичко е написано в методическите указания, но някой трябва да ги прочете“, допълни тя.

Проф. Константинов изрази съмнение резултатите да се оспорват пред Конституционния съд. Попитан за изборите през 1997, когато Иван Костов също имаше парламентарно мнозинство, математикът каза:

„Тогава течеше битката ляво-дясно, БСП-СДС. Проблемът не беше кой влиза и кой – не, а кой ще победи, защото страната не се беше ориентирала все още накъде отива. Нямаше ЕС, нямаше НАТО, борбата беше за геополитическата ориентация. Сега вече няма такова нещо“.